Животът е глагол - Красимира Макавеева

  Преди света да заразказвам, закърпих своя глас отново. И го направих достоверен. И благозвучно-различим. Умът ми силно се боеше, ала сърцето бе готово. И аз започнах да разказвам по начин неопровержим.   Живота разпилях на части – огледах ги и ги описах. По сложен начин ги скицирах и простичко ги обясних: ...

Пушкин - Борислава Манова

  О, Пушкин! Братко мой! Къде сгреших? Че те прострелях, но не те убих? Недоубих... Аз знам. Прострелях нещо. Но не е тъй зловещо. Не е късно. Теб те прониза, мене ме разкъсва. Обича те сърцето ми до пръсване. Все някога ще лъсне и твоята любов. За трийсети дуел не си готов. О, времена! О, чайници! О...

Бог ще довърши стиха – Васил Прасков

  няма къде да отидеш няма къде да заминеш няма къде да се върнеш любовта е единственото място на човека в света криминална хроника когато денят остане без тяло вечерта без храна и нощта без любовници Бог ще довърши стиха и ще ти пръсне сърцето не знаеш ли че любовта ще ни убие слънцето ще ни...

Мълчаливите са пълни с думи - Надежда Тошкова

  Мълчаливите са пълни с думи, намиращи се само в междуредието, насищат тишината помежду им, изтривайки брътвежите за времето.   Прочиташ ги единствено по жеста и погледа, пробиващ ти обвивката, по лекото повдигане на веждата и трепващия ъгъл на усмивката.   Но с тях не си във неизвестното, макар...

За тази любов не се говори - Роуз Траян

ЗА ТАЗИ ЛЮБОВ НЕ СЕ ГОВОРИ   Слагам червен конец и паля тамян всяка неделна сутрин. Не те изговарям, не те обличам в думи, оставям те безименна и гола, спяща кротко под сянката на тялото ми.   В тишината на тази любов се крие гръбнакът на лятото, когато ще те крещя от дланите на времето. ...

Аз бях - Боряна Богданова

  аз бях жена блъсна с колата си птица аз бях жената аз бях птицата   в чакане на себе си сред многоточия от есенни листа разпръснати по стълбите пред вкъщи седя и съм в очакване на мен да се прибера от чуждите тела които раздавах до последно на онези които не заслужиха и седя на горното стъпало ...

Стара снимка - Дарина Шопова-Станчева

Познавате ли бялата тъга? Тя често е приседнала на двора. Плете чорапи с немощна ръка, макар да няма вече в село хора.   И вехти снимки посред нощ тя гледа завръща се далеч назад във дните. В миг стаята от сива, става цветна, косата ѝ – с блестящи букли живи!   По устните приплъзва се усмивка. Очит...

II - Борис Мархолев

  На времето секундите безброй препускат в надпревара безконечна. Назад поглеждаш към живота свой и глас шепти ти: „Няма нищо вечно.” Пред твоя поглед рухват светове, кумири прежни тънат във забрава; на мисли посвещаваш часове, а смътната загадка пак остава. „От пръст създаден – пак ...

Ще бъде пролет - Биляна Гецова

ЩЕ БЪДЕ ПРОЛЕТ, а дали ще бъде, зависи от прогнозата за времето, защото дните, хукнали надолу търкалят се и бързат да поемат от слънчевите обещания след осем и скрили са се под юргана, и умуват, защо и как от сутринта краката боси дори в топлинките треперят и студуват. Дори кафето има малко вкус на зима и само календара...

Молитва - Рада Асенова

    Аз видях, че го има това – любовта без „ако“ и „не може“. Чувства, чисти като жива вода, които заливат те нощем. Разпилени коси върху нежна ръка. Очи – вселени в себе си скрили. Топлината на сродна душа и вълшебства, които даряват сили.   Аз живях сред зелена ...

Симеон Аспарухов: "... любовта е която остава. И тя не е метафора."

УНИСОН   Няма друг в ръждата ни да посмее цвят да посее. Дъждът трие межди и трови мними богоизбрани. Бурите, заради ветровете ни без посоки се смеят.         Зад зимата зъзне нетърпелив плод. Разголва раните ни. Раними и наранени, рискуваме да посеем плевели зад заревото, в здрача зарята да ...

Ако няма щурци - Цвета Иванова

    Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта сетивата ми пилят с тежки ръждясали лъкове. Не потъвам в съня като в мека любяща вода, а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла. И бучат гласовете на идващи страшни беди, мелодичната нежност настръхва с бодли таралежови и ме блъска към бездната. Само че няма звезди, а зл...

<< 1 2 >>