Пороен ден

  27 Септември 2020, 10:25           1112        2

Снимка: Симеон Аспарухов

 


 

Някога, в пороен ден, малко преди октомври да влезе с последен стоплящ полъх за годината, наблюдавах как земята изпива всяка стигнала я капка, спускаща се от щедрото небе.
Някога, в пороен ден, малко след като всички големи птици си бяха тръгнали без следа и само врабци и гълъби се щураха боси в мократа пръст, без сили в крилете, само с мисъл за дългия приближаващ се студ, крачех напред покрай тях и дишах бавно, за да не загубя топлото от себе си.
Някога, в пороен ден, малко преди да вдигна поглед от намокрените си обувки, знаещ, че е време да свия вляво по моята уличка, усетих, че точно на ъгъла някой се е вторачил в походката ми. Някой, с най-странните очи, които бях виждал, такива, че всеки опит да бъдат описани, би бил неуспешен. Големи, отворени, черни, тъжни. Дъждовни. Очи, чието място не беше тук, по това време, на този ъгъл, до къщата ми. Очи, които преди да срещна, съм сигурен, че дълго са се взирали в небесните бразди, в изгревите, в залезите, в последния мах на ятото.
Някога, в същия този тъжен септември, в пелената от дъжд, се видях в очите на единствения щъркел, който беше останал сам, мръсен и газещ в калта от крак на крак, с въпроси, на които и до сега не знам как да отговоря. И тогава не намерих думите, с които да го утеша, да му дам кураж. Да го стопля с вяра и да му обещая, че зимата няма да дойде. Някога беше, но остана и сега.
Ще помня винаги тези очи, в които валеше дъжд. Всеки път, във всеки септември, на същия завой към дома. Търся го, когато вали, усещам погледа му в моментите на самота на някой друг адрес, в непознат град, чакайки и мен да потърсят. Преди да си тръгна от ъгъла. Както той, някога, в онзи пороен ден.

 

коментари

Добави коментар

Маргарита29.09.2020 г., 23:08 ч.

Много истинско,тъжно и красиво!

АЛЕКС29.09.2020 г., 15:42 ч.

Много казано с малко думи....