Повярвах. Повървях

0.0
Димитър Пенчев
Година на издаване: 2020-12-15
Брой страници: 84
Размер на изданието: 145х210
Корица: мека
ISBN: 978-619-7456-36-3
Редактор: Ива Спиридонова
Художник: Моника Комарницка
Фотограф:
Дизайн: Моника Комарницка

12.00 лв

Наличност: на склад



 

Гледам как

времето тъче

ШАРЕНА ЧЕРГА

с конци от

нашите спомени.

Всяка нишка

е подпис-съдба,

скъса ли се,

връзваме

ново начало

и продължаваме

да творим цветове.

 

 

Феромони пишат история

на нашите докосвания,

ръцете ни четат линиите

на живота си,

и тръпнем в очаквания,

като плахи газели,

когато пулсът ни става едно –

морски прилив,

забиващ вълни в бреговете

на сърцата ни,

рони любовни песъчинки

и ги търкаля с надежда

да се слепят по двойки.

 

Така както аз,

така както ти,

но никога заедно.

 

Добре, че БОГ Е ЛЮБОВ!

Ние сме само прах

по нозете му.

 

 

 

ТЪРСЯ НЕЯ –

истинската фея,

да ме възроди

от пепелта

на малките сърца

в кръвта ми,

да стъпва върху тях,

да ги убива,

заедно

с любовта им.

Когато

не мисля

за нея –

да никнат

незабравки.

Обърне ли се –

да се влюби

в спомена

за своето минало,

убило с презрение

бъдещето в любовта.

 

...

Познаваш онова място,

била си там.

Помниш ли,

когато те срещнах?

Ти се връщаше

разочарована,

защото нямало

място за теб

в сърцето

на някакво

ръждясало купе.

Точно тогава

вратата на моето

зееше отворена.

Поканих те да влезеш.

Грешката ми беше, че

не затворих след теб,

а любовта е срамежлива –

има ли свидетели, бяга.

Приятелството ти,

е китен остров, 

само то ми остана –

далечно и самотно,

като сянката ти,

под която мислите ми

умират от студ…

никога няма

да тръгнат да те търсят,

защото чакам

там, на вратата.

Страх ме е, че може

да се върнеш

и да почукаш,

а мен да ме няма.

Знаеш това място,

била си там –

в сърцето ми,

запазено само за теб.

Чакам те, като влак

без разписание,

беглец, забравил

пътя към дома.

Но, ако някой

разбира от любов,

това са душите.

ТЕ ЩЕ Я НАМЕРЯТ.

Те ще се намерят.

 

...

Хванах те

да крадеш

съня ми,

но се престорих

на незрящ,

за да потвърдя

поговорката,

че

ЛЮБОВТА

Е СЛЯПА.

 

Душата ми е

ВЯРНА НЕВЕСТА,

затова когато спя

винаги я пускам да пътува,

а тя всякога

се връща при мен.

Знае, че ако не го направи

тялото ми ще умре

от мъка по нея,

но тя ме обича

и след всяка лудория

си идва,

гушва се в мен

и ставаме едно,

а аз ѝ прощавам,

защото ще я имам

чак до следващия сън.

 

...

Искам да съм росата

по тялото ти сутрин,

която пише истории –

да ги четеш,

да ги чакаш

да се сбъднат –

СЪНУВАНИ ЖЕЛАНИЯ

в очите на

пролетна птичка,

убила любовта

с бягство

в царството на книги

с недовършен финал

и мечти, непосмели

да се случат.

 

 

 

 

 

 

...

Цъфтят звезди,

изгряват цветя,

понякога е обратното,

а аз се спускам

по лунен лъч

В СЪНЯ ТИ…

Искам да те питам –

дали ме обичаш?

И независимо

от отговора,

утре сутрин

ще се излея

в сърцето ти

и то ще пърха

в синхрон

с крилете

на пулса

в моето.

 

 

Книгата е издадена с подкрепата на Община Панагюрище по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.


 

Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой.

Тодор Каракашев


Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания – „описанието“ ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни… Несъмнено „Повярвах. Повървях“ е четиво за елитарна (в хубавия ѝ смисъл) публика, която ще прозре зад при – видността на стиховете нейните смислови, емоционални и интелектуални нишки, които водят към човешката ни същност.

Георги К. Спасов

 


Мнения

Добави мнение