Година на издаване: | 2020-12-15 |
Брой страници: | 84 |
Размер на изданието: | 145х210 |
Корица: | мека |
ISBN: | 978-619-7456-36-3 |
Редактор: | Ива Спиридонова |
Художник: | Моника Комарницка |
Фотограф: | |
Дизайн: | Моника Комарницка |
Наличност: на склад
…
Гледам как
времето тъче
с конци от
нашите спомени.
е подпис-съдба,
скъса ли се,
връзваме
ново начало
и продължаваме
да творим цветове.
…
Феромони пишат история
на нашите докосвания,
ръцете ни четат линиите
на живота си,
и тръпнем в очаквания,
като плахи газели,
когато пулсът ни става едно –
морски прилив,
забиващ вълни в бреговете
на сърцата ни,
рони любовни песъчинки
и ги търкаля с надежда
да се слепят по двойки.
Така както аз,
така както ти,
но никога заедно.
Добре, че БОГ Е ЛЮБОВ!
Ние сме само прах
по нозете му.
истинската фея,
да ме възроди
от пепелта
на малките сърца
в кръвта ми,
да стъпва върху тях,
да ги убива,
заедно
с любовта им.
Когато
не мисля
за нея –
да никнат
незабравки.
Обърне ли се –
да се влюби
в спомена
за своето минало,
убило с презрение
бъдещето в любовта.
...
Познаваш онова място,
била си там.
Помниш ли,
когато те срещнах?
Ти се връщаше
разочарована,
защото нямало
място за теб
в сърцето
на някакво
ръждясало купе.
Точно тогава
вратата на моето
зееше отворена.
Поканих те да влезеш.
Грешката ми беше, че
не затворих след теб,
а любовта е срамежлива –
има ли свидетели, бяга.
Приятелството ти,
е китен остров,
само то ми остана –
далечно и самотно,
като сянката ти,
под която мислите ми
умират от студ…
никога няма
да тръгнат да те търсят,
защото чакам
там, на вратата.
Страх ме е, че може
да се върнеш
и да почукаш,
а мен да ме няма.
Знаеш това място,
била си там –
в сърцето ми,
запазено само за теб.
Чакам те, като влак
без разписание,
беглец, забравил
пътя към дома.
Но, ако някой
разбира от любов,
това са душите.
Те ще се намерят.
...
Хванах те
да крадеш
съня ми,
но се престорих
на незрящ,
за да потвърдя
поговорката,
че
…
Душата ми е
затова когато спя
винаги я пускам да пътува,
а тя всякога
се връща при мен.
Знае, че ако не го направи
тялото ми ще умре
от мъка по нея,
но тя ме обича
и след всяка лудория
си идва,
гушва се в мен
и ставаме едно,
а аз ѝ прощавам,
защото ще я имам
чак до следващия сън.
...
Искам да съм росата
по тялото ти сутрин,
която пише истории –
да ги четеш,
да ги чакаш
да се сбъднат –
в очите на
пролетна птичка,
убила любовта
с бягство
в царството на книги
с недовършен финал
и мечти, непосмели
да се случат.
...
Цъфтят звезди,
изгряват цветя,
понякога е обратното,
а аз се спускам
по лунен лъч
Искам да те питам –
дали ме обичаш?
И независимо
от отговора,
утре сутрин
ще се излея
в сърцето ти
и то ще пърха
в синхрон
с крилете
на пулса
в моето.
Книгата е издадена с подкрепата на Община Панагюрище по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.
Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой.
Тодор Каракашев
Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания – „описанието“ ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни… Несъмнено „Повярвах. Повървях“ е четиво за елитарна (в хубавия ѝ смисъл) публика, която ще прозре зад при – видността на стиховете нейните смислови, емоционални и интелектуални нишки, които водят към човешката ни същност.
Георги К. Спасов