Иван Вакрилов / Закотвени ноеви ковчези

Преди години, по времето, когато никой не беше длъжен да вярва в бог, клисарят бай Цоко и баба Айше копанарката имаха обичай да прекарват дълги часове под гърчавия дъб, на който висеше църковната камбана, увлечени в теологични спорове. Попът не взимаше участие в тях, защото му беше все едно и само от време на време подаваше глава през вратата на цъ...

Айча Заралиева - Дневникът на един лекар от 2065-та

Айча Заралиева: „Когато не ти харесва времето, в което живееш, се замисляш какво може да стане утре или след година, ти как можеш да се промениш, какъв би могъл да бъде светът около теб… Макар че съм късогледа и се вторачвам в миналото и в онова, което мога да видя без очила, реших да се пренеса 50 години напред във времето и да р...

Иван Вакрилов - Облакът

Сто години да се катери човек по върховете и да наднича из деретата и поляните, пак няма да види Мамин дол. Това е, защото селото е малко опако – когато околните върхове са покрити с облаци, няма как да го зърне, а ако горе времето е ясно облаците са затиснали Мамин дол. Единственият начин е да иде до там – след часове катерене по чере...

Иван Вакрилов - Изкарване на акъла

Иван Вакрилов, роден в един ден с Тато, само че в 1953 година. Професия Зооинженер, завършил Тракийски Университет (когато не беше тракийски и даже не беше университет, а само институт). Пиша рядко и по малко - от една страна поради вродената си леност, а от друга страна защото от дете зная: "Книгата и банята разтурят чиляка". Имам два са...

ИЗПЪРХА НЕГОВАТА ПТИЦА / Драгни Драгнев

Слънцето бе навело очи към земята. Спускаше се да стъпи на хоризонта, да седне и да си почине подир дългия път по небето. Накрая щеше да метне алена завивка на рамо и да се изгуби в сън. В погледа му се просна гората. Беше звънтяща и пълна с живот. Много пъти замръкваше и осъмваше в пазвите й. Сливаше се с дъха й, с гласовете, с крясъците и плач...

Камъни от минали години / Драгни Драгнев

Драгни Драгнев е роден на 5 януари 1939 г. в град Добрич. Дипломира се по специалностите Българска филология и История във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Служи в Български военно-морски флот. Дълги години е журналист. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания във Варна, Добрич и София. Първата му поетична книга „Жъ...

Пеперуда / Мирослав Ангелов

РОДИЛ СЪМ СЕ Досега съм. Учил. Сбирал. Отхвърлял. Разпилявал. Заминавал. Връщал. Мечтал. Обичал. БИЛ СЪМ Детето. Прилежноразхайтен ученик. Някакъв войник. Завършил студент. Нелош разследващ. Съпруг. Хаус­кипинг. Помощник-поддръжка. Вятър. Чистач на тъга. Вятърен заек. МОГА ДА СЪМ Добър родител. Начална точка. Следобеден сън. Филм....

Мъртвите / Ралица Красимирова

Ралица Красимирова Йорданова е родена в град Ямбол на 05.11.1989 год. Средното си образование завършва в ПГ по СС "Дунавска земя" с. Ковачица, общ Лом. В момента е студентка в ШУ "Епископ Константин Преславски", със специалност българска филология. Живее и пише в Пловдив от скоро. Носител е на втора награда в направление поезия ...

Чувствам се като цигара „Като пържола в чиния на веган.“/ Олеся Николова

Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.   Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.   От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото много приличала на м...