Повече от това (част VI)

  VII.             – Само една седмица – Лана се беше облегнала на рамката на отворената врата. Беше зареяла поглед в пурпурния залез над ширналата се избеляло-жълта равнина. Меланхоличните нотки в гласа ѝ и отнесеното ѝ изражение навяваха интересни мисли в съзнанието м...

Повече от това (част V)

  По страдалческото изскърцване на пружината на съседното легло ми стана ясно, че той се наместваше отгоре му. Разположих се внимателно на моето и извърнах глава по посока на съквартиранта си. Подложил ръце под главата си, той вече се беше излегнал. Кръстоса крака в глезените и ме удостои със сериозен поглед.     &n...

Повече от това (част IV)

    IV. Сапунисвах тялото си, докато над мен течеше топла вода. Намирах се в средата на тясно квадратно пространство, оградено с груби и доста износени дъски. Така нареченият душ беше сглобен от горната част на лейка, прикачена към тръба, която пък беше свързана с голям варел, пълен с вода. Затоплянето ѝ зависеше единствено от ...

Повече от това (част III)

  II.   Крачех бързо из коридора. Напрежението раздираше всеки нерв, всяка вена, всеки мускул. Разкъсваше ме цялата. Дълбоко вътре в себе си бях уплашена до смърт. Състоянието на Сурия се беше влошило. Температурата ѝ се беше вдигнала до четиресет градуса. Беше изпаднала в безсъзнание пред очите ми. Пристъпът на паника ми беше ...

Повече от това (част II)

  Той ме проследи с поглед до вратата. Не ми беше приятно да го заблуждавам, но кому щеше да помогне истината в настоящия момент? Почти всеки тук се притесняваше за свой близък. Върнах се в голямата зала, където беше настанал хаос. Две сестри се мъчеха да овладеят буйстването на един сравнително едър пациент. Жена от отсрещната редица с л...

Повече от това (част I)

  I. Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́рен. Острата миризма на болна човешка плът се врязваше направо в мозъка ми. Б...

Събирачът на думи – Десислава Грамадникова

    Илай беше уморен от толкова думи. Събираше ги от години. Изхвърлени, забравени или просто ненужни. Намираше ги из целия град. В парка, под някоя пейка, до кошчетата за боклук на кея или в края на градския площад. Заболя го, когато веднъж  северният вятър довя в краката му думата ДЕТСТВО. Но той беше събирач на думи. Работ...