Пулс

Роуз Траян

13.00 лв

ISBN: 978-619-7456-29-5

Наличност: на склад


    Добави в количката




*

научи ме пак да се усмихвам,

държаща света в длани,

споделени в междусекундието ни,

докато ръката ти се протяга

към мен на площада в Лисабон,

в Париж, в Берлин, в София или

просто в нас, където и да е това,

на тази прогнила от дъжд карта;

научи ме пак да викам името ти

в три сутринта, когато часовниците

са забравили да мълчат, а аз се

събуждам в тъмното, което така

и не заобичах, което така и не

споделих, защото всичко се учи

и всичко се забравя, дори всичко

да си; просто ти; просто нас


 


ЗАЩОТО ОЩЕ БИЕ

Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола – пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат стрелките – остатъци от времето.

На тези страници Роуз Траян говори на много езици и знае, че ще бъде разбрана от всеки, който все още има пулс. Тя самата е гражданин на света и сякаш е логично текстовете ѝ да говорят на различни световни езици. Но не за да ни разделят, а да ни съберат, за да постигнем разбиране и отвъд думите. Нещо повече – пишейки, тя сякаш снима своите филми, а всеки неин текст е нова и нова лента, прожектирана на белия екран на страниците от тази книга. Заслушайте се, вгледайте се и ще разберете.

С „Пулс“ Роуз прави и още нещо – навлиза смело в полето на интертекстуалността, за да си поговори с едни от най-големите умове в литературната ни история. Въпрос на смелост и мъдрост. Тя влиза в диалог по вечните човешки теми с тях, с нас, със своите любими хора... Превеждаме любовта на есперанто. Говорим си на езика на сърцето. Защото още бие.

А всъщност не е ли самото слово пулс самó по себе си? Пулс от думи. Шумът от сърцето на историята. Непрекъсващ текст, преминаващ през времето и пространството. И през нас самите.

Ние сме „Пулс“. Влезте в нейния ритъм.

 


Ива Спиридонова, редактор