Пушкин - Борислава Манова

  16 Октомври 2020, 20:04           514        0

 

О, Пушкин!

Братко мой!

Къде сгреших?

Че те прострелях, но не те убих?

Недоубих... Аз знам.

Прострелях нещо.

Но не е тъй зловещо. Не е късно.

Теб те прониза,

мене ме разкъсва.

Обича те сърцето ми до пръсване.

Все някога ще лъсне

и твоята любов.

За трийсети дуел не си готов.

О, времена! О, чайници! О, шпроти!

О, нрави, настанили се в живота ти!

Свали оръжието.

Аз съм дама.

А бяхме двама, Саша.

Бяхме двама...

Издава те

усмивката ти нежна,

и същността, влюбчива, безутешна,

и навиците – мрачни и порочни...

О, аз бих те простреляла най-точно!

Но не за туй съм тук.

Не нося скръб.

Простреляй ме.

Но не обръщай гръб.

И не лъжи,

недей да криеш, драги,

кръстосаме ли погледи и шпаги,

как срещу мене, за пореден път,

любов струи

от кървавата гръд!


© Борислава Манова, "Дяволът носи праВда", 2020

 

коментари

Добави коментар