Тихият глас на жените в българската поезия

    Винаги съм си задавала въпроса защо няма достатъчно ярки, силни женски имена в българската класическа поезия век назад, по време на процесите на нейното фомиране. Нека веднага да уточним, че тук не става дума за съвременната такава, където всъщност е точно обратното. Примери много... Но, тъй като, реално погледнато, един текст...

Думи, предсказали съдбата на авторите си

Наскоро, четейки сборник с разкази от Нели Лишковска, попаднах на неин епиграф в началото на един от тях, който гласеше: „ ...написаното се сбъдва; пишете внимателно...“ Все още не съм успяла да открия точно откъде е цитатът ( ако някой знае, нека да помогне ), но тези нейни думи успяха отново да ми напомнят за силата на словото...

Обществото на живите поети

  „О, Капитане! Мой Капитане!“ Уолт Уитман   Вече повече от година душите гладуваха. А гладът е мощна бомба със закъснител. Времето бе спряло, светът не се движеше. Хората започваха да умират отвътре. Първо дойде заразата, страхът за здравето и живота бе движещ. Взеха се мерки. Уж временни. Забрана за излизане...

Прощаванията в българската поезия или силата на сбогуването

  Попадали ли сте на една великолепна песен на Мадона – „The power of Good bye“? Веднага илюстрирам със съответното звучене: И да не сте я срещали, всеки от нас е усещал силата на онези мигове на сбогуване, заредени с експлозивни емоции и запомнящи се завинаги. Изкуството във всичките му проявления е било, е и ...

"Прибра ли се?"

  "Прибра ли се?" (Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)   Живея в някаква паралелна реалност, сякаш на другия край на света... А разликата е само десет минути, няколко кръстовища и една липса. Тук зимата е остра, хищна и гладна, а мъглата те поглъща, носейки ти гъсто и плашещо чувство на изгубено...