Предизвикателството Мартин Спасов

Днес съм щастлив заради радостта от аромата и вида на новата книга на Мартин Спасов – изключително благороден и талантлив човек, на когото съм благодарен не само, защото пише така, както малко хора на света могат, а защото ми позволи да вляза в света на "Приятелят, когото нямам", да разгледам, да разбера и да открия отго...

Защото още бие

  Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра...

Думи, които не бива да губим никога

  Една книга, разказваща за древен град, в който се продават красиви дози любов... като в магазинче за надежда. Град, в който фенерите се борят с мрака, с помощта на същата тази любов, която свети в тъмното и го побеждава. И там не е чудно никому, ако внезапно види въжеиграч високо над градския площад, призрачна къща за снимки или красиво т...

„Водните лилии на паметта” - изборът на Хайри Хамдан да помни

  Хайри Хамдан говори на всички световни езици, не защото е блестящ преводач, а понеже пише поезия. „Аз съм чедото на словото, изписвам го и то мене”. А словото не е нищо друго, освен памет. За живота и света, и за теб в него. Точно с тази дума започва и завършва последната му стихосбирка. „Памет”. Така рамкирана,...

Васил Прасков – смелостта да довършиш кулата на Вавилон с думи

  Васил Прасков отдавна е доказал, че в писането си престъпва познатите ни правила, граници и течения в съвременната литература. Затова е заклеймяван, опасен, отхвърлян... И всъщност точно там, където трябва да бъде - над всичко това. В последната си книга, обаче, Васил прави нещо повече. Той отива отвъд границите на времето, превръща се...

Десислава Славова - "Душата е дом без входна врата."

  Десислава Славова избира най-мъчната арена, за да сподели историята на своята героиня – лабиринта на градските улици. За този театър билети не се продават, отдавна са свършили. Съдбата е онази, която ни среща, разминава ни, губим се един в друг, един от друг… Обичаме се на една ръка разстояние, но утоляваме жаждата си другаде...

Мартин Спасов - Това, което ни убива, е с право да ни продължава.

  Дали човекът остава затворена врата за другия или по-скоро е негово огледало? Каква е цената на любовта и можем ли да платим за нея с живота си? Или сме живи заради нея? Къде е другият, приятелят, любимият? Липса или присъствие е? И дали сме сами до отчаяние, до болка и до смърт? Мартин Спасов има силата да отправи към нас и себе си вс...

Ана Цанкова – археологът на болките

  Белезите, веднъж издълбани, остават завинаги. Веднъж написани – също. За да прочетеш историята на раните, се превръщаш в археолог на болките. Ана Цанкова дълбае много надълбоко, в тъмното на душите, за да открие светлината, струяща от нашите белези. И безпогрешно разпознава тъкмо тези, от които поникват криле. В себе си и в нас. ...

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога. Говори Дора Конова.

      Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет. Особено когато са били осъдени на дълго мълчание. Като тези на Дора Конова. В „Лора, Яворов и аз” съставителят Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да да...

"Тъй рече Виктор" - Маргарита Петкова

  Виктор не е художествена измислица, а истина. Човек от плът и кръв, носещ онази харизма, която много от нас не успяваме да възпитаме: обаянието на естествеността. Книгата на Маргарита Петкова е роман за живота в четири сезона, за дързостта на мъжа да проговори в недвусмисленост и великодушието на жената да приеме и запомни. Виктор не е ге...

Думите за обич срещу студа. „Защото е студено”, Валентина Радинска

„Защото е студено” е един успешен опит да се стопли зимата, да се отложи замръзването на сърцето. С тази своя книга Валентина Радинска ни казва, че не сме сами сред ледената пустиня на изстиващите чувства, защото сърцето все още стои в центъра ѝ, а в него времето остава вулканично. Под пепелта винаги има огън. И той топи ледовете, съжив...

Тайната в „Палимпсест” на Ели Видева

  Формулата на живота ли е била изписана на страниците на „Палимпсест”? Великата тайна на съществуването? И заличена, изтрита, за да бъде разказана по нов, човешки начин, с думи, но разкриващи значението си само за посветените. Това ме накара да се запитам Ели Видева, когато прочетох новата ѝ книга. Текстове, които те карат да с...

<< 1 2 3 4 >>