Кадър. Стоп. Клапа. Роуз Траян.

Тази книга представлява евфемизъм на феминизма. Метафорите всъщност са буквализъм. Обърквам се даже. Защо така, а не иначе? Защото ако беше иначе, нямаше да е #ПУЛС. Нямаше да е възможно да нагазя в чужди води и да съумея да изживея такъв ритъм, надвишаващ с не малко 120/80. На ръба на общоприетото и здравословното. Защото което е норма заду...

Предизвикателството Мартин Спасов

Днес съм щастлив заради радостта от аромата и вида на новата книга на Мартин Спасов – изключително благороден и талантлив човек, на когото съм благодарен не само, защото пише така, както малко хора на света могат, а защото ми позволи да вляза в света на "Приятелят, когото нямам", да разгледам, да разбера и да открия отго...

Защото още бие

  Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра...

Думи, които не бива да губим никога

  Една книга, разказваща за древен град, в който се продават красиви дози любов... като в магазинче за надежда. Град, в който фенерите се борят с мрака, с помощта на същата тази любов, която свети в тъмното и го побеждава. И там не е чудно никому, ако внезапно види въжеиграч високо над градския площад, призрачна къща за снимки или красиво т...

„Водните лилии на паметта” - изборът на Хайри Хамдан да помни

  Хайри Хамдан говори на всички световни езици, не защото е блестящ преводач, а понеже пише поезия. „Аз съм чедото на словото, изписвам го и то мене”. А словото не е нищо друго, освен памет. За живота и света, и за теб в него. Точно с тази дума започва и завършва последната му стихосбирка. „Памет”. Така рамкирана,...

Колко струва една обикновена любов?

Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, нар...

"Загърбената земя" на Владислав Кацарски

  Когато за първи път отворих тази книга на случайна страница, в очакване да ми „проговори” и следвайки съвета на Весела Люцканова, която ми каза за нея кратко и ясно: „Тази книга е поезия!”, попаднах на това: „За такъв дъжд казват, че бие на пропук. Небето се обръща с дъното нагоре, а душата на облаците се ...

Васил Прасков – смелостта да довършиш кулата на Вавилон с думи

  Васил Прасков отдавна е доказал, че в писането си престъпва познатите ни правила, граници и течения в съвременната литература. Затова е заклеймяван, опасен, отхвърлян... И всъщност точно там, където трябва да бъде - над всичко това. В последната си книга, обаче, Васил прави нещо повече. Той отива отвъд границите на времето, превръща се...

Десислава Славова - "Душата е дом без входна врата."

  Десислава Славова избира най-мъчната арена, за да сподели историята на своята героиня – лабиринта на градските улици. За този театър билети не се продават, отдавна са свършили. Съдбата е онази, която ни среща, разминава ни, губим се един в друг, един от друг… Обичаме се на една ръка разстояние, но утоляваме жаждата си другаде...

Мартин Спасов - Това, което ни убива, е с право да ни продължава.

  Дали човекът остава затворена врата за другия или по-скоро е негово огледало? Каква е цената на любовта и можем ли да платим за нея с живота си? Или сме живи заради нея? Къде е другият, приятелят, любимият? Липса или присъствие е? И дали сме сами до отчаяние, до болка и до смърт? Мартин Спасов има силата да отправи към нас и себе си вс...

Ана Цанкова – археологът на болките

  Белезите, веднъж издълбани, остават завинаги. Веднъж написани – също. За да прочетеш историята на раните, се превръщаш в археолог на болките. Ана Цанкова дълбае много надълбоко, в тъмното на душите, за да открие светлината, струяща от нашите белези. И безпогрешно разпознава тъкмо тези, от които поникват криле. В себе си и в нас. ...

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога. Говори Дора Конова.

      Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет. Особено когато са били осъдени на дълго мълчание. Като тези на Дора Конова. В „Лора, Яворов и аз” съставителят Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да да...

<< 1 2 3 4 >>