Поезия от Росен Георгиев Желязков

  21 Август 2018, 08:47           143

За нас е удоволствие да ви представим още един български поет със своеобразен почерк и разпонаваем стил - Росен Георгиев Желязков

Росен Желязков е роден в гр. София на 30.08.1971 г. Завършва гимназия в родния си град, възпитаник е на 15-та гимназия ,,Адам Мицкевич“. Висшето си образование завършва в УНИБИТ пред 2014г. със специалност „Бакалавър в културно – историческото наследство”.

До момента Росен има издадени четири поетични книги - ,,Жълтата Пеперуда в сърцето ‘‘, 2013 г.;  ,,Аз съм Пикасо“, 2014 г.; ,,Чист“, 2015 г. и ,,Преследвачът на Насрещния вятър“, издадена през 2018 г. Негови стихотворения са публикувани в списание „Пламък” и различни онлайн платформи. Въпреки че започва да пише в необичайно късна възраст - на 40 години, той бива забелязан от големи имена в поезията, като Надежда Захариева, Георги Константинов и Калин Терзийски.

Открийте за себе си света на Росен Желязков в следващите му стихове: 

 

НАПРАВИ ГО

 

направи нещо с което да разтовариш мислите

подай ръка за усмивка

сълзите от вчера не носи

купи си нова лодка с мечти

скок от бъдещето днес

нещо с което светът ти да диша

изтегли червения конец на сърцето

да има животът ти утре

 

ОБИКНОВЕНИ ДНИ


не можеш да направиш много
да умреш един път
да се родиш два пъти
да следваш невъзможния си избор
обикновени дни като
запушалка от тапа за оцет 
преминаваш през тунела им
от другата страна е друг
който го повтаря
веднъж да ти се случи чудо си казваш
но си сляп
а те са много и нямат цветове

с които да ти се покажат
такива са обикновени
не растат от косите ти
но побеляват с тях
обикновено е всичко в тях 
а необикновеното е че ги имаш

 

***

В утрешния ден винаги има светлина.

Може да те срещне чудо,

не знаеш, но го има.

Голям е утрешния час,

винаги може да родиш

бъдещето си в него.

 

 

***

не съм виждал такава луна

вървя след нея и разхождам деня си

а нощта става и тръгва след мен

да търси място за съня си

 

 

КРАТКО

 

Господи,  не ми гаси свещта още
и не забравяй да ме обичаш,
просто така,
като свое дете.

 

 

***

животът вдига летвата според височината ти
не се навеждай само

 

***

да бъдеш мъртъв преди да умреш
най страшната смърт

 

***

не разбрах какво ми се случи
раждането ми е било леко 
но усложненията 
се оказаха 
в съдбата

 

***

ако я обичаш не говориш за нея

не разкриваш името й

таен си в тайната

не и се обясняваш в чувства

мразиш гласността

защото знаеш:

дяволът ще ти я вземе

любовта и нея

 

 

***

ти си писмо от недрата на вселената
което е лястовицата в сърцето ми
ти си цвят от дълбокия извор на живота
ти си крилото на неговата песен
ти си вик за любов
ти си джаз мелодия и танц
ти си приказката на детето
ти си броеницата на радостта 
даряваща усмивките на хората
това си

 

***

не мога да ти оставя моя живот

в твоя

не мога да ти подаря годините

за твоя сметка

не мога да плача с твоите сълзи

 да искам

да променя твоята съдба

губейки своята

не искам да бъдеш въже за

спасение с моя живот

така ще загубя и него

не мога да мечтая в залеза на

чужди граници

не мога

за това те оставям

за да имам път в живота си

 

***

последния ти ден с някой

е като смъртта

винаги остава в теб

издялан е от спомен

ти развърза този възел

отвори друг прозорец

мълчанието ти проговори

 

 

***

Сънувам, че брат ми е птица,

която лети из съня ми.

Може би това е прераждането.

Да се родиш в съня на човек, 

когото обичаш.