Роуз Траян: Пепел сърце не храни

  05 Март 2020, 07:33           868        0

Снимка: личен архив

 


Какво се получава, ако една химера за живот внезапно се окаже шепнещ разказ за оргазма на една химикалка? Първо литература. След това кино. Късометражно. Също като живота. Късо, брутално и истинско. А чия е химикалката? Кой стои зад всичко това? Естествено, няма как да е едно име. Две са. Росица Траянова и Роуз Траян. И двете еднакво талантливи. И обитаващи едно и също лице.

Коя е тя? И аз това се питам. Когато я видях за първи път, срещнах изящно и крехко момиче, скрито под огромна широкопола шапка, със сериозни очила, отразяващи света по различен начин. За очите да не говорим... За поезията на хартия и лента тепърва ще говорим.

Роуз е гражданин на света. Но е родена във Варна, расте в Балчик... да, тук, в България, на нашето море. Все още не знам дали е повече режисьор и сценарист или писател. Защото тя създава изключителни късометражни и документални филми, но пише и невероятни текстове, поезия и проза. Още през 2012-та тя дръзко заявява своето съществуване пред света с романа си „Химера за живот“, последван от сихосбирката „Шепот“. На следващата година става още по-смела, публикувайки „Оргазмът на една химикалка“, безспорно талантлива... В хода на времето, вероятно писането се е превърнало в път, който я е завел до киното, най-напред в „Арт Колеж“ в София, които ú отварят Триумфалната арка в посока Париж, за да учи в „University of Paris-Est“. Тъкмо там тя създава своите филми, трансформира таланта си, който е неоспорим, ползвайки нови изразни средства. Така се ражда първият неин филм “Обичам те, татко”, който жъне изненадващ успех, селектиран е в програмата на много международни фестивали и награден от “ARFF Berlin” и “Los Angeles Cine Fest”, след което е част и от фестивала “Short Film Corner”  в Кан. Впечатляващо, нали? Но вярно. Вижте сами:


 


Следват “Algerian flowers”, “My Mother”, “Call me as you want”, “Pardon”. Преди броени дни последната спомената лента, а именно “Pardon”, донесе на Роуз и екипа поредните успехи на Международния фестивал за късометражно кино в Калкута и приза за най-добра актриса на Международния филмов фестивал «Катарзис». Наградата “Best student director” на Европейските награди за кинематография също отиде при тази талантлива дама.

Очевидно е, че визията за света, който Роуз създава в тези ленти е високо оценена. А как точно вижда света можете да видите тук: https://vimeo.com/user52847292 Трудни теми, емоционален поглед, впечатляваща сила на въздействие. Просто гледайте.

Същото е и с това, което пише:  https://rosetrayan.blog/author/rosetrayan/


*

научи ме пак да се усмихвам,

държаща света в длани,

споделени в междусекундието ни,

докато ръката ти се протяга

към мен на площада в Лисабон,

в Париж, в Берлин, в София или

просто в нас, където и да е това,

на тази прогнила от дъжд карта;

научи ме пак да викам името ти

в три сутринта, когато часовниците

са забравили да мълчат, а аз се

събуждам в тъмното, което така

и не заобичах, което така и не

споделих, защото всичко се учи

и всичко се забравя, дори всичко

да си; просто ти; просто нас

 


*

отнема 0,033 секунди

да промениш нечий
пулс и точно половината,
за да спреш да си нечия причина

да спреш да си;


отбиваме се за малко,
достатъчно, за да се разбием
достатъчно, за да си тръгнем
за по малко от секунда
за повече от вечност

да спрем

 

 


След всичко изгледано на един дъх и всичко, прочетено без дъх, все още не знам коя е Росица Траянова. Но едно нещо зная със сигурност – очаквайте още частица от нея, която вече е готова да сподели с вас. Скоро, много скоро...


коментари

Добави коментар