Шоколади за Ирина – проф. Златимир Коларов

  ШОКОЛАДИ ЗА ИРИНА[1] Всяка събота, по едно и също време, рано сутринта, туристите, които отиваха към езерата над Симеоново срещаха една възрастна жена, облечена в черно, следвана от няколко бездомни кучета. Подпираше се на тъничко бастунче и вървеше към центъра. Дясната ѝ ръка висеше през ръкава на черната ѝ блуза, десният ѝ крак се вл...

Безвремие - Весела Люцканова

  Ваня Илчева за втори път скочи в безвремието. Беше ѝ се случило за първи път преди години, когато преживя внезапно и болезнено загубата на голямата си любов, Мишо излезе да разходи кучето, а то се върна, виейки и само, за да я повлече за полата към мястото, където бе получил инфаркта. Бяха делили своята обич с обичта към децата си в гри...

Заразени - Тео Буковски

    Поглеждам надолу. Лъч слънчева светлина лази по пръстите ми и се потапя в течността. За миг нещо пробясва в лъжицата. Знам какво е. Вероятно сега вагусът[1] ми ще се активира и ще започне да ми се гади. Вдигам очи и се взирам в Капитана. Той е забил поглед в очуканата метална съдина на масата пред себе си. Бавно загребва с лъж...

Вълшебните истории от Пловдив на Невена Паскалева

Невена Паскалева за себе си: "Родена съм на 12 декември 1979 в град Пловдив. Завършила съм магистратура по британска и американска литература в СУ „Климент Охридски“, живея в Гърция и работя като преводач. Печелила съм няколко конкурса за кратък разказ, между които конкурса Рашко Сугарев през 2002 г. Имам участие в обща стихосбир...

Айча Заралиева - Дневникът на един лекар от 2065-та

Айча Заралиева: „Когато не ти харесва времето, в което живееш, се замисляш какво може да стане утре или след година, ти как можеш да се промениш, какъв би могъл да бъде светът около теб… Макар че съм късогледа и се вторачвам в миналото и в онова, което мога да видя без очила, реших да се пренеса 50 години напред във времето и да р...

Иван Вакрилов - Изкарване на акъла

Иван Вакрилов, роден в един ден с Тато, само че в 1953 година. Професия Зооинженер, завършил Тракийски Университет (когато не беше тракийски и даже не беше университет, а само институт). Пиша рядко и по малко - от една страна поради вродената си леност, а от друга страна защото от дете зная: "Книгата и банята разтурят чиляка". Имам два ...

Камъни от минали години - Драгни Драгнев

  Драгни Драгнев е роден на 5 януари 1939 г. в град Добрич. Дипломира се по специалностите Българска филология и История във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Служи в Български военно-морски флот. Дълги години е журналист. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания във Варна, Добрич и София. Първата му поетична кни...

Пеперуда / Мирослав Ангелов

РОДИЛ СЪМ СЕ Досега съм. Учил. Сбирал. Отхвърлял. Разпилявал. Заминавал. Връщал. Мечтал. Обичал. БИЛ СЪМ Детето. Прилежноразхайтен ученик. Някакъв войник. Завършил студент. Нелош разследващ. Съпруг. Хаус­кипинг. Помощник-поддръжка. Вятър. Чистач на тъга. Вятърен заек. МОГА ДА СЪМ Добър родител. Начална точка. Следобеден сън. Филм....

Мъртвите / Ралица Красимирова

Ралица Красимирова Йорданова е родена в град Ямбол на 05.11.1989 год. Средното си образование завършва в ПГ по СС "Дунавска земя" с. Ковачица, общ Лом. В момента е студентка в ШУ "Епископ Константин Преславски", със специалност българска филология. Живее и пише в Пловдив от скоро. Носител е на втора награда в направление поезия ...

Чувствам се като цигара „Като пържола в чиния на веган.“/ Олеся Николова

Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.   Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.   От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото много приличала на м...