Шеметната Фани Попова-Мутафова

  16 Октомври 2020, 09:27           1245        0

Снимка: https://bg.wikipedia.org/

„Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” ~ Кирил Христов

 

Безспорен е успехът на историческите романи на писателката Фани-Попова-Мутафова, но спорен и тъжен е нейният житейски път.

Тя е родена с името Стефанка Добрева на 16.10.1902 г. в Севлиево в семейството на генерал Добри Попов, участник във войните за национално обединение, преподавател във военното училище и автор на военни книги. Племенница е на генерал Стефан Нерезов. До 12-годишната си възраст живее в Торино (Италия), където баща ѝ следва в Генералщабната академия. Там тя учи в начално училище и взема уроци по италиански език и пиано. Завършва полукласически профил в Първа девическа гимназия в София през 1922 г. Още същата година се омъжва за Чавдар Мутафов, бъдещия известен архитект, писател и критик. Фани е приета да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си в Мюнхен, където той учи архитектура, а тя учи пиано в Мюнхенската консерватория и слуша лекции по история на изкуството. Двамата общуват с българите в немския град, "дишат общ въздух" с поета Николай Лилиев.

През 1925 г. на семейство Мутафови се ражда син, Добри, и те се връщат в София. Стават активни участници в литературния и интелектуалния живот. Фани е известна като красива, стройна и елегантна жена с вкус към лилавия цвят и парфюмите.

Започва да пише още като ученичка. За това свидетелства самата тя в спомените си: "Когато заминах с мъжа си да следваме в Германия, той не знаеше, че аз пиша и оставям вкъщи едно сандъче с ръкописи и няколко печатани из случайни списания под разни псевдоними малки разкази" (тези публикации така и не са открити). Първата нейна установена публикация е разказът "Малка приказка", публикуван във "Вестник за жената" през 1924 г. Първите ѝ книги са сборниците с разкази "Жени" и "Жената на приятеля ми", обединени от темата за душевността на съвременната жена. В периода 1925-1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Членува и в Писателския съюз, Пен-клуба, Италианско-българското дружество, Клуба на жените писателки, българската секция на Европейския съюз на писателите, Дружеството на писателите историци, историческото дружество „Българска орда“ и др. Сътрудничи на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, „Златоструй“, „Философски преглед“, „Съдба“, на вестниците „Литературни новини“, „Стрелец“ и др. Поддържа близки контакти с творци като Николай Лилиев, Йордан Стубел, Димитър Шишманов, Димитър Ненов, Иван Милев, Сирак Скитник.

С идването на новия режим обаче животът на семейството писатели-интелектуалци коренно се променя. В годините на Втората световна война Фани Мутафова се увлича по царското семейство и пише възхваляваща публицистика,  авторка е също така на генеалогия на династията на Кобургите и издава книга за принцеса Мария-Луиза, майката на цар Борис  III. Всичко това предопределя по-нататъшната ѝ съдба за десетилетия напред. На 4 април 1945 е осъдена от Народния съд на 7 години затвор (заедно с още 29 "писатели-фашисти", сред които и съпругът ѝ Чавдар Мутафов) по обвинение, че с книжовната си и обществена дейност прокарва „фашистки“, „монархически“ и „шовинистични“ идеи. Главната  причина за това е, че заедно със съпруга си и други изявени интелектуалци, става член на основаната през 1938 година историко-научна организация "Ордата". Дружеството има за цел да обяснява истината за древната българска история...

Фани Попова-Мутафова прекарва зад решетките 11 месеца, тъй като боледува от астма, а и баща ѝ се застъпва за нея, и управляващите "великодушно" я освобождават, но тежките години за писателката тепърва предстоят. Новата комунистическа власт не ѝ разрешава да публикува, а много от произведенията ѝ попадат в забранителните списъци. Нейни приятели споделят, че са я виждали да пали печката със страници от собствените си книги. Тя едва преживява, тъй като съпругът ѝ Чавдар Мутафов, също жертва на новата власт, е изпратен в лагер. Писателката е обречена. Когато от чужбина пишат до ЦК на БКП с искане да я превеждат, отговаря им се "че е умряла"...

През 1948 г. са възстановени гражданските права на писателката, а през 1963 г. се възстановява членството ѝ в СБП.

В началото на 60-те години комунистическият режим частично реабилитира Фани Попова-Мутафова и през 1962 г. тя подновява писателската си дейност, като подготвя "поправени" (по указания от властта) издания на някои от ранните си произведения и публикува нови. Дори се стига до там писателката в новите предговори да се "самокритикува" и да "открива" в собствените си произведения "известни отражения на идеалистическия мироглед, от които се постарах да се освободя". Едва след 2007 г. нейната историческа четирилогия излиза за първи път след Втората световна война с автентичен текст, като са отстранени наложените насилствено добавки и поправки.

До 1944 г. в пика на своя творчески подем Фани Попова-Мутафова издава 33 книги, което я прави най-популярния български автор за времето си. Последната ѝ книга е биографията "Д-р Петър Берон" (1972 г.). Освен това тя дейно пише статии за "Златорог, "Златоструй", "Българска мисъл", "Литературни новини",  "Стрелец", "Съдба", "Философски преглед". Освен блестящ писател, Мутафова е и един от най-добрите преводачи от италиански. Превеждала е Грация Деледа, Пирандело, Голдони и др.

Безспорно, най-голямата си популярност Мутафова дължи на четирилогията „Асеновци“, включваща книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Те проследяват по един запленяващ начин историята на една от най-славните български династии, успяла да превърне България в истински хегемон в Югоизточна Европа. Освен с чисто литературната си стойност, книгите впечатляват и с историческа достоверност.

Малко известен факт е, че писателката замисля да напише роман със заглавие "Реката", чийто сюжет започва от древните траки – тема, която днес е модерна поради големия им принос в европейската култура. Нейният творчески интерес не се изчерпва само с историческата действителност от епохата на Средновековието. Тя публикува разкази, романи и пиеси за Паисий, Софроний, Раковски, Пърличев, Ботев, Левски, Ангел Кънчев, Каблешков, Бачо Киро и др. Продължава да разработва и женската тематика. Пише за Райна Княгиня, Сирма войвода, Неделя Петкова, киевската царица Олга, има незавършен роман за българската княгиня и византийска императрица Елена Драгаш. Нейните женски образи са с ярко присъствие. За съжаление има и други незавършени проекти, като психологически роман със заглавие "Седемте цвята на любовта".

Фани Попова-Мутафова е изкушена и от киното и е страстна негова почитателка. Между двете световни войни тя публикува рецензии за новоизлезли филми.

В края на 60-те години на сцената на театър „Сълза и смях” „отгоре” дават съгласие трупата да постави пиесата на Мутафова "Солунският чудотворец". Но радостта на авторката не трае дълго – в апогея си, при пълни салони, постановката е свалена, тъй като е задухал нов политически вятър по "македонския въпрос"...

Животът на Фани Попова-Мутафова е нелек. След излизането си от затвора тя става редактор на книги и преводач от италиански. Скоро след освобождаването на съпруга ѝ Чавдар Мутафов от затвора, той умира и тя остава съвсем сама. Някогашните ѝ приятели я подминават от страх да не ги сметнат и тях за „фашисти”. Не излиза от вкъщи. Знае, че Държавна сигурност я следи. Живее в тясна стаичка, натъпкана с книги. През юни 1977-а се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното ѝ състояние много бързо се влошава. В Медицинска академия я прехвърлят от стая в стая. През последния ден на юни моли за църковно погребение. Последното ѝ желание! Но на другия ден се явяват за тялото някакви "роднини", които не искат и да чуят за църковно погребение. И уреждат граждански ритуал. От Съюза на писателите не присъства нито един човек. Един стар приятел на Фани – епископ Партений, отслужва на другия ден опело без тялото...

Въпреки че с някои от текстовете си плаща дан на времето, в което живее, Фани Попова-Мутафова оставя трайна диря в нашата литература със забележителното си човешко и творческо присъствие. Тя задава нови тенденции и перспективи за развитието на българския исторически роман, чието влияние може да бъде проследено чак до наши дни. Целият ѝ житейски и творчески път е илюстрация на убеждението ѝ, че писателят не може да живее откъснат от проблемите на своето време. Нейни творби са преведени на над 10 езика. Нейните романи се четат и днес!


коментари

Добави коментар