Симеон - Светозар Кнезовски

  03 Февруари 2020, 11:44           909        0

Снимка: Симеон Аспарухов
 
Симеон се разбуди от угризения някакви. Тъмникаво наоколо всичкото беше. Светлинкаво стърчеше само електричеството на будилника и цифравостта беше 4,44. Ранното време учудваше тази 44 годишна мъжка канара. Никога не станваше толкова ранникаво. В мъгливостта на полузаспалото му съзнание се прокрадна пресен спомен за съня, който сънваше от няколко години всеки първи четвъртък от месеца. До него спеше Мария, от нищо необезпокоявана. Тихо се изтърхузи измежду чаршафите и от стаята. Да не би да я разбуди, мислеше си. Миризмата на топло кафе и цигарлив дим бързо се разненесе из къщовината му. Докато димеше цигарата в пепелника и кафето вдигаше пара от любимкавата му чаша, той се отнесе във възстановка на сънливостта, която периодически го спохождаше. Мястото, което сънваше, никога не бе видвал в реалност, каквато и да била. Непознат хълм по време на светлинкаво утро. Крива пътечка измежду дървета го водеше към широка поляна на върха на хълма. Оплешивялото теме на това земно възвишение бе коронясано с малка запусната църква. Усещане за безтегловност и полет на тялото му със скорост неподозирана, го внасяше през разбитата врата на черквичката. Светлост нахлуваше само през разбитите стъкла на куполността. Купчинка свещи и кибрит се появяваха в ръцете му изневидялица и невидима силност го тласкаше към опушената стара икона на Богородица. Там, като странна трансформация, тялото му натежаваше страшно и само на колене пред иконата би могъл да стои с приведени глава и плещи. Запалваше свещ и се чудеше какво ли означава всичкавото това. Но, спокоен беше. Усещаше, че Божето го наблюдава с особена добрина през цялото на времето. Образът от опушената икона се привеждаше над него и топлата човешка ръка нарисувана, се протягаше и леко докосваше челото му. Сякаш майчинска ръка проверяваше температурата на малкото си бебе. Сещаше се за голямата болка, разкъсливаща сърцевината му. С жена си бебкавост искаха да си имват от толкова 20 години. По лекарства ходеха, по знахарища, врачки, гледачки и ясновиждащи... Тонове билки бяха изпили и той, и Мария. Чувстваше в себе си гласът на иконата.

- Какво да направим за теб, Симеоне? Ангелите ни плачат безутешно за твоята скръб.

Симеон не проронливаше и дума. Мисълта му скоростно се обръщаше в молитвен шепот и се молеше за детенце.

- Намери ме, Симеоне! Докосни ръката ми и целуни нозете на Детето, което нося със себе си. Божето чува молитвите ти. Както си изрекъл, така ще стане.

Невидимата сила го олекотяваше и го връщаше в топлото легло до дъха на жена му.

Така сънуваше.

Тази сутрин обаче, всичко от усещането му беше различно. Включи компютъра си и затърси в търсачката различни комбинации от думи. Излизаха снимкави на всякаквически храмове, но този от съня му никакъв не се мяркаше. Почти се беше отказал, когато в ъгъла на синьосветликащия екран се премрежи една снимкавост, силно напомняща му. С разтреперана ръка кликна на снимкавостта и го заля топла възбуда. Кръвта по венищата му се сурна като в бързеите на дълбока река и се удряше по стените на сърцевината му. Изпусна любимкавата си чаша и малкото кафе, което беше останало, се проточи на крива пътечка измежду теракотените плочки на кухнята му. Бумтежа в главата му нарастваше със силност такава, като че се спускаше без екипировка на дъното на Марианската падина. Въздух не му достигаше. Крайниците му се вдървиха. Очите му щяха да изхвръкнат от силно налягане. Капки студенкава пот избиха по челото му. Усети се бързо. Лекар беше и поназнайваше какво се случва с него. Със сетни сили заби тежката си ръка свита в юмрук на лицето си. Шурна кръвта от носа му и всичко се стъмни пред очите му. Свести се в болницата. Приятелите му от клиниката се бяха наредили около него с очакване всякакво.

- Мончо, умен си бил, момче! - чу гласа на директора си. - Как си се сетил да си разбиеш носа, не знам, ама си си спасил живота. Ако си закъснял само секунда, здрав капиляр нямаше да е останал в мозъка ти. Давам ти два месеца отпуска. Тук сме ти събрали едни пари да идеш на почивка със жена си. Ще стигнат да обиколиш света три пъти - каза директора, смеейки се и му подаде един тлъст бял плик.

Три денове беше под наблюдателност в болницата. Донесоха му компютъра и по цел ден наблюдаваше снимкавостта на църквата. Разбрал беше и как се казва тая черквичка и къде се намира. На четвъртия ден сутринта се качи в колата си и потегли. Пристигна в Широка Лъка по обяд. Седна в ресторантчето на центъра и изяде най-вкусния боб, който бе ял в живота си. Сит и доволникав, се качи отново в колата и тръгна. По пътя проверяваше непрекъснато купчинката свещи и кибрита в жабката. Да не би да ги е забравил. На жена си нищо не беше казал. Стигна до крайността на пътя. От тук нататък пеш. Въведе координатите на мястото в джипиеса на телефона си и тръгна. Стигна до познатата пътека измежду дърветата и изключи телефона си. Нататък пътя беше ясен от сънливостта му. Изкачи се на плешивкавия хълм, коронясан от малката църквичка. Сърцевината му залумка лудо, когато я видя. Точно такава, каквато сънливостта му показваше. Седна на земята и започна да вдишва силно пресния въздух на Родопа планина. Успокои се и чак тогава тръгна към нея. Влезе през разбитата врата, висяща на едната си панта, точно както в съня му.

Устреми се към иконата на Богородица, стояща вляво от царските двери на иконостаса. Същата. Опушената стара икона мълчаливо го гледаше. Заплака Симеон. Подви коленете си пред иконата, приведе глава и с отпуснати плещи се замоли на Божията Майка. Когато приключи с молитвеността, целуна ръката на милостта, която го бе галила в съня му и нозете на детето Иисус, което тя държеше в другата си ръка. Дълго стоя в черквичката този четиресет и четири годишен мъж. Спомняше си всичко още от самото начало, когато като млад стажант посрещна в болницата 16 годишната Мария. Апендицит.

Операцията беше минала с усложнения и лекарския екип беше казал, че е възможно никога да не добие дете. Тя беше плакала дълго, докато се възстановяваше в болничната стая. Кой щеше да я вземе, такава ялова. Времената бяха други. А хубава беше Мария. Като сълзичка. За да я успокои, ѝ беше казал, че като порасне, той ще я вземе. И така стана. Случайно се видяха на абитуриентския ѝ бал. Той беше кавалерство на една своя братовчедка. Същата вечерливост се прибраха заедно и така вече 20 години.

Плачеше Симеон, успокояваше се, после пак плачеше. Така до вечерта. Когато стана съвсем тъмнаво, прилегна под иконата и заспа. И този път сънува.

На сутринта извика майстори и за има няма три дни, възстанови църквата. Извика реставратор на икони, плати му и го остави на спокойствие да си върши свещената работа. Върна се при жена си и дълго разказва какво се беше случило. Плакаха двамата, смееха се, мълчаха прегърнати, всичко... Даже се любиха няколко часа. Тоя месец съня не дойде в уречения ден. На следващия месец също го нямаше. Една сутрин намери до главата си домашен тест за бременност. Положителен. Мария го чкаше в кухнята гола и хубава, както някога. Каква радост, Господи! Дай Боже, всекиму!

Малка сянка обаче, минаваше през радостникавото лице на Симеон. Всичко беше разказал на жена си, освен съня, който сънува, заспал под иконата.

Детето се роди здраво и хубаво. Четири килограма и четиристотин четиресет и четири грама. Беше първи четвъртък от месеца. В 4,44 сутринта.

В същия момент в реанимацията, лекарите констатираха смъртта на Симеон.

- Час на смъртта, четири и четиресет и четири.

Насрочиха дата за кръщенето. На 44-тия ден от смъртта на бащата всички приятели и роднини се качиха по колите си и отпътуваха.

Със скромна служба кръстиха детето в малката черквица.

Симеон.

 
 

коментари

Добави коментар