Спомени за рециклиране

Айча Заралиева

12.00 лв

Код: 978-619-7456-02-8

Наличност: на склад


    Добави в количката



Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие „аз”, заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново.

Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в „междуклетъчното пространство на мислите”. Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно.

Ива Спиридонова, редактор

Рециклирането е метод, чрез който отпадъците се превръщат в материал, позволяващ създаване на нов продукт. Това по никакъв начин не е свързано с щастието или с мъката. Но ако пренесем процеса на едно друго място, в едно друго време и решим, че можем да сторим същото със спомените си, тогава какво би могло да се каже? Нима можем да рециклираме болки от миналото си и да ги претворим в красиво или безгрешно настояще?

Възможни са още хиляди въпроси, но по-добре всички те да останат без отговор. Сигурно е, че ние оставаме там, където сме предпочели да ни открият или да ни загубят. Но оставаме, макар и други, макар и жадни, гладни, наранени, несигурни, неоценени, нежелани, непотърсени. Но сме ние! Само така разбираме, че нищо в природата не се губи, че всеки край е ново начало, че никога не можем да бъдем друго, освен хора. А като такива сме винаги готови за страст, за утре, за мъст, за теб. За още.

Д-р Айча Заралиева създава не илюзии, а реалности, изкрещявайки най-тежките моменти от личните преживявания, за които смело говори във всеки ред. Всеки ред е история! Разказ за смог, водка, пандемия, окъсняла котка, колело, крем, отпечатък, ревност, гербер, евтаназия, катарзис, глутница, фотосинтеза, разстояние, забравени рокли, пощада, контур, жълт гнусен вестник, промили, фотошоп, площад, залез, главоболие, съсед, вариация, междуклетъчно пространство, версия, вересия… тя е в ъгъла на сърцето си. И се учи да обича отново. И най-малко принадлежи на себе си. Защото рециклирането е само метод за намаляване на отпадъка, но не и пълно пречистване. Тя прощава глупостта и се въздига от най-ниското, за да изкачи ново стъпало и да се задържи там, където е очаквана. Настъпвайки миналото. В света си, където не съществуват „гадни спомени“. Защото те не стават за рециклиране.  

Симеон Аспарухов, редактор