Сутрешно кафе - Веси Пенкова

  16 Февруари 2020, 11:51           622        0

Снимка: Веси Пенкова (художник)

 


Тя седеше отсреща на бара, а той, той просто я чакаше и пушеше нервно.
... Чашата самотно се прозя, огледа се, но не го видя. За секунда събра тънките си устни и след това се усмихна. Усети, че пада. Няколко нелепи части от секундата я деляха от сблъсъка с пода, когато един стол с тежка въздишка на отегчение се отмести, пепелникът приюти поредната цигара сред завеса от дим, а свещта окаяно угасна. Ведно с цялата бъркотия, чифт треперещи ръце хванаха чашата. Той, чайникът, изпусна парата си от облекчение и в настъпилата тишина това прозвуча като рев на див звяр. Стресната от шума и все още трепереща, чашата се обърна и го видя. Стрелна го осъдително с поглед и гушейки се в ръцете на младия мъж, така се наду, че не забеляза как закачи дръжката си и я отчупи. Чайникът се натъжи, заплака и чаят на господина стана леден.
Новата чаша не обърна внимание, че вместо да бъде стоплена от чая е студена, защото флиртуваше с пепелника и 
ѝ беше все едно дали ще стопли някого или ще прибави и своята бучка лед към него. Пепелникът от своя страна, така се отегчаваше, че бе готов да си тръгне на секундата, осъзнал, че няма крака.
Минути тишина и цигарата, която се опитваше да привлече вниманието на отегчения пепелник падна. Той, воден от чисто любопитство се наведе от ръба на масата и се претърколи. Полетя и се разби на стотици режещи парченца кристал, измамно отразяващи усмихната дъга. Столът отново се отмести, масата въздъхна и се разпадна.
Внезапно младият мъж стана, плати и излезе. Като сянка от спомен, който не се е случвал. Минута спокойствие и звук от отворена врата. Едно момиче излезе на улицата и се затича след него.
/Моята чаша... Новата ми чаша... /

 

коментари

Добави коментар