Тъй рече Маргарита: Чуждите сметки излизат най-скъпо

  07 Октомври 2020, 13:16           5320        0

Снимка: https://pixabay.com/

 



Не си падам по кьорсофрите, въпреки че често ми се налага да присъствам на такива. Така ми се е случило, че израснах на бул. „Христо Ботев” над пивница „Странджата”, превърнала се в луксозен за времето си ресторант „Сините камъни”. Ако ни дойдеха изненадващо гости в единствената стая, която обитавахме, ме пращаха с думите: „Бягай долу да купиш от чичо си Владо 10 кебапчета!”. В пивницата беше евтино, а кебапчетата – грамадни и сочни. Спасявахме положението. Иначе татко ни водеше на ресторант след театър или концерт в зала „България”. Във ведомствения стол на „6-ти септември” №13, който вечер работеше на свободна консумация. Не често, но достатъчно, за да нямам нездрав интерес към заведенията. Е, като се хвърлих в авантюрата да отида да следвам във Великотърновския университет и по този начин хвърлих в тих ужас родителите си, изправени пред свършения (ф)акт, кръчмата като такава придоби други измерения. Всичко живо ходеше по кафенета и ресторанти. От лъскавите до баш кръчмите. Та – висяхме на по едно кафе или един швепс с часове. О, пиеше се и алкохол, няма какво да се правим на светци, хвърляхме се да опитваме от всичко, защото бяхме вече самостоятелни, големи и независими. Всъщност ужасно зависими от парите, които ни изпращаха родителите, ама наш си беше изборът дали да ги профукаме за пет дни или да изкараме месеца с купоните за стола. Погладувахме, погладувахме и се научихме да балансираме между изкушенията и здравия разум. Знам, че пак ще скочи някоя самосъжаляваща се душа как бедно е живяла, докато аз пиша, че съм си вяла байрака насам-натам, но всеки юнак на своя кон и всяка коза за свой крак. Знаех да си правя сметката и да се простирам според чергата си. Въпреки че кьорсофри не липсваха – я ще отидем на литературно четене в някое от предприятията, я ще дойдат софийски писатели на среща с литературния ни кръжок, все на маса се сядаше и все на аванта можеше да ядем и да пием. Не се напуквах и наливах като невидяла. Не приемах черпенето с луксозни цигари, пушех си моето пакетче „БТ”. Ето това никога не съм го разбирала, честно. Пиеш каквото можеш да си позволиш, като седнеш с приятели, пушиш нормални „народни” цигари, според джоба си, ама когато друг плаща, изведнъж се оказва, че си закърмен с уиски и си се родил с „Боро” в устата. Тъпо, нали? И жалко. Не обичам да изглеждам жалка в собствените си очи. А данък обществено мнение не плащам. За тази грандиозна случка в живота си се сетих, та почнах толкова отдалеч, при една скорошна среща с читатели. След четенето – вечеря. Приятелска вечеря, но кьорсофра. По презумпция. Докато компанията си поръчваше аперитивите, аз четях менюто като любовен роман. Възпитано ме попитаха какво ще взема, а колегата поет се засмя: „Ами тя избира, избира и накрая все кашкавал пане си поръчва!“. Което си е чистата истина – вкусно ми е това блюдо, пък и смятам за невъзпитано и префърцунено да тропна един фазан а л`англе, ако се предлага такъв. Или нещо подобно. Случката, която ми е не само много мил спомен, но и беляза живота ми за години напред, е смешна. На един културен фестивал с високо присъствие на културтрегери, аз 23-годишната пикла седя на маса с известни и преизвестни творци. С някои от тях се познавам, за други само съм чувала и ги знам поименно. Своеобразният домакин на форума пристига на нашата маса, до него моментално застава сервилно усмихнат сервитьор, и всеки започва да си поръчва… ама разбира се (!), по едно двойно уиски и по кутия „Марлборо”. Хайде холан, с някои от тия хора бях пила и водка, и ракия през годините. Знаех ги какви цигари пушат. Ама тука е голямата аванта, голямото надцакване виж ме колко съм изискан. Лека отврат, да не кажа тежка. Когато се стига до мен, аз тръсвам отчетливо: „Една голяма гроздова!”. Стреснато ледено мълчание и две електрикови искри в очите на др. NN. Който др. NN иска да му се донесе стол, сяда при нас и търпеливо, разказвайки вицове, ме изчаква дали ще си изпия гроздовата. Голямата. Изпивам я, затова съм си я поръчала. После ме кани на дансинга и аз точно заради втрещените погледи на сътрапезниците, приемам. После… После той е Моят Човек. Сродната душа и всичките останали три неща. Не заради голямата гроздова. Изговаряли сме го в продължение на общите ни години. Заради това да не се правиш на нещо, което не си, нещо, което ти се иска да бъдеш, нещо, което никога няма да бъдеш, нещо, което изобщо не ти и трябва да бъдеш. Обаче се полакомяваш, защото е за чужда сметка. Апропо чуждите сметки излизат най-скъпо. Хлъзгаво нещо са кьорсофрите. Лесно можете да окьоравеете, заслепени от това, което не сте. Не знам какво ще виждате тогава в огледалото, но отстрани гледката никак не е приятна. Нагледала съм се на измислени герои – от обикновени комплексари до високопоставени такива. Не съдя, констатирам. Просто се огледайте около себе си. И в себе си. С риск да ми кажете „Тая па простачка с нейния кашкавал пане и голямата гроздова”, за моя сметка си е, не за ваша. Вашата няма аз да я плащам.




 

коментари

Добави коментар