Тъй рече Маргарита: Дали няма да останем незащитени, защото сами сме оголили сърцето си?

  18 Ноември 2020, 11:53           4108        1

Снимка: https://pixabay.com/

 



После ще ти кажа, утре ще ти кажа, довечера ще ти кажа… Звучи като обещание. Звучи и като закана. Не зависи само от тона. Звучи като пропускане на нещо. Като изпускане на нишката. Като преглъщане на жива или мъртва вода. Като дай ми време. Като дай си време. Като чакай да видим как ще мине денят. Като очакване, което зрее. Като зараждаща се буря, дето ще ни помете с ураган от любов или ще отвее като торнадо нещото или нищото помежду ни. Отлагаме. Отлагаме, когато не сме сигурни. Не сме сигурни в себе си, в способността да изразим точно това, което мислим или чувстваме, в как ще го приеме другият или в като го приеме, както искаме, дали няма да сгрешим. Дали няма да останем незащитени, защото сами сме оголили сърцето си. По-добре да стоим на изчакване, вместо да прибързваме. Защото дума дупка не прави, ама такива ями отваря, в такива пропасти може да те срине, че деветият кръг на ада да ти се види като полянка с маргаритки. В същото време може да те изстреля в такива селения, че седмото небе да е просто една крайпътна ровина, бръсната от януарска суграшица. Какво ще ти кажа довечера, което не мога или не искам да ти кажа сега? Че сметката за тока и парното не е платена. Че не ми се ходи на гости у Пешови, защото е по-добре да идем на театър. Че си имаме две чертички. Че еди-кой си е казал еди-какво си, което е великолепно или отвратително. Ще ти кажа нещо, което ще те зарадва. Или което ще те натъжи. Нещо важно за мен, което искам да е важно и за теб. Или на което не искам изобщо да обръщаш внимание, но все пак трябва да знаеш. Или пък просто се глезя и ти подхвърлям закачки с подтекст, на които знаем текста наизуст. Всичко може. Само че отсега до довечера още по̀ всичко може. Може да те сгази трамвай (не дай боже, това е просто израз!) Може да е толкова мрачен денят ти, че вечерта да не ти се говори изобщо. Може да ти се случат невероятни неща, които докато споделяш на чаша вино възторжено, да забравиш сутрешните си думи. Може да решиш, че това, което си искал да кажеш, се разбира от само себе си, тъй де. Щото казана дума, хвърлен камък и не се знае дали няма да падне в собствената ти градина, тъй че по-добре да си трайкаш. Аз не мога да обхвана всичките възможности, те са безбройни и за всекиго различни. Просто се опитвам да нахвърлям тези, в които аз самата съм се препъвала. За някои и до днес съжалявам, за други се потупвам по рамото. Никога не знаеш, нали? Всички живеем на принципа проба-грешка-проба… И се надяваме този път да имаме верен отговооооор! Ама верният отговор не се получава, ако си мълчиш. Трябва да има въпрос, трябва да има декларация. Декларация като заявяване, не като декларативност. Иначе казано, трябва да свалиш картите. И като си казал, че имаш фул макс, наистина да държиш два туза и три риги, а не двойка седмици. В противен случай пасуваш и не отлагаш за довечера. Или като са ти обявили шах, реагираш веднага, защото иначе ще изпаднеш в цайтнот и адио, Рио. Защо използвам терминология от покера и шахмата? Защото животът е игра. Много сериозна, но игра. На нерви, на възможности, на надцакване, на патови ситуации и на победи. По-бе-ди! Самият факт, че си се родил е вече победа и възможност за реализиране на най-доброто, на което са те научили или сам се учиш. Елементарно. В този случай, скъпи, сега ще ти кажа, че те обичам. Довечера ще ти го повторя.


 

коментари

Добави коментар