Тъй рече Маргарита: Душата ни е като бонбониера, къде евтинка, къде луксозна

  20 Май 2020, 13:07           1844        0

Снимка: https://pixabay.com/

 



Чувствали ли сте се някога като празна бонбониера? Не ми казвайте, че не. Освен ако никога не сте давали някому любов, приятелство, време, пространство, съвет, съчувствие, помощ, доверие, знание, опит и всичко, което влиза в добрата половина на живота. Не е възможно, нали? И най-голямата гад отваря душата си за някого, какво остава за нормалния човек. А душата ни е като бонбониера, къде евтинка, къде луксозна, но не това е важното. Важното е, че си я отворил да почерпиш, да направиш празник или да подсладиш делник. Един си взима бонбонче и благодари, друг дълго избира кое ще е най-хубавото, а трети просто лапа наред. Въпрос на възпитание и на потребност. Защото има и такива, които отказват, не им харесва съдържанието, преситени са или просто не ядат сладко. От твоята бонбониера. Нормално. Аз уважавам много повече тези, които отказват по личните си съображения, отколкото тези, дето се нахвърлят като невидели, просто защото има какво да вземат. Тези вторите са повече. Но няма да си разплете чорапите човечеството. Всеки по своя воля дава. И съответно се радва или съжалява. Обикновено се радваш, докато взимат от теб. Ей това е парадокса, но нали сам решаваш да дадеш, и ако една обикновена кутия с бонбони някой може да отвори без твоето позволение, с душата тази работа не става. Там задължително сам я поднасяш. Взимай, любими, приятелко, ученико, и ти, момиченце, оплело се като пате в кълчища в объркания си живот, и ти, момченце, дето мислиш, че си хванало Господ за шлифера, а всъщност нощем виеш от самота и ужас да не покажеш истинската си същност пред света, и ти, ти, там в ъгъла на битието, и ти, в центъра на собствената си вселена, взимайте по бонбонче, ще стигне за всеки, аз съм насреща, ще помогна, ще обикна, ще споделя сладките ти и горчиви мигове, ще те науча на това, което мога, ще ти разкажа това, което знам, ще те слушам с часове, докато се изприкажеш, ще пазя тайните ти и ще ти доверя моите. Всеки може да добавя каквото се сети и каквото е изпитал на гърба си. Удовлетворението винаги върви ръка за ръка с разочарованието. Има хора, които цял живот са редом с теб, взимат си от бонбоните, когато им е необходимо, обаче без много шум за нищо, слагат в празните гнезда от своята бонбониера, за да има равновесие във връзката. Това са ти приятелите. Дано всеки има поне по един такъв. Казвам го от опит, защото Бог ме е дарил с истински, читави, даващи. Естествено попадала съм и на доста от другата група – на черпащите (да не се бърка с черпещи, различни думи и с различна конотация са!) до пълно изчерпване. Всъщност душата няма изчерпване. Ако един е излапал съдържанието на бонбониерата, това не значи, че душата ти е опразнена. Празна остава по отношение на този конкретен човек, за другите е пълна-препълнена, като току-що разопакована от шумолящия целофан. Мислите, че ме хващате в противоречие? Я помислете пак. Тези, които само лапат, нямат капацитета да го разберат. Е, плащате си вие за празната кутия. Нали сами сте я отворили любезно и възторжено. И сто на сто също сте бъркали в поднесените – ох, само ей това с лешничето ще опитам, и онова с формата на сърце, и другото, с пияната вишничка вътре, това дъвчащото, мммм, колко дълго се забавлявах със сладостта и удоволствието, ох, последно онуй в шареното станиолче, с какъв ли пълнеж е… И точно то се оказва изобщо не по вкуса ти. Всеки има право на вкус. Малцина имат чувството за мярка, за такт, за хранителни навици, ако щете. Преяждането с бонбони е много опасно. Особено, когато не се отнасяте с уважение към бонбониерата. Сложете си мислено емотиконка по желание. Аз бих сложила една усмихната и една разплакана театрална маска. Животът е театър, а театърът е сълза и смях. Точно както бонбоните са сладки и горчиви. И за даващия, и за вземащия. Така че – внимателно с консумацията! След неизбежната и много неприятна промивка на стомаха, не свивай гневно устни, че аз съм ти виновна. Насила в устата не съм ти пъхала, кротичко ти гледах сеира след шестия бонбон. Аз от твоето пликче с „Детска радост” си взех едно беличко и едно зеленичко драженце. Другите бяха прекалено розови, а аз не си падам по този цвят. Обаче с чисто сърце ти благодаря за почерпката, защото и ти с чисто сърце ми поднесе това, с което разполагаше. Докато сърцето ти не се омърля от пръстенцата си, които ровеха в моята бонбониера да подберат най-големите, най-красивите, в най-лъскавите опаковки – ако не друго, асортимент дал Господ. Бонбоните свършиха. Не посягай пак – тези, новите, не са за теб. Ти своето си го изконсумира като средностатистически консуматор. Да ти е сладко! На мен ми беше забавно. Винаги е забавно, докато се учиш от грешките си. Ако умееш да учиш, де.
 


 

коментари

Добави коментар