Тъй рече Маргарита: И сред фейсбука блато се простряло…

  23 Септември 2020, 11:25           3759        1

Снимка: https://saintanselmhistory.wordpress.com/

 



Бях решила да не обръщам внимание, да си мълча, да си дам малко почивка, та да вложа силите си в личните си разни работи, обаче пак не ми се получи. Не живея в социалната мрежа, но не съм асоциален тип. Преодолях с годините катадневно по около 72 отбелязвания сутрин за добро утро с кафенце и котенце, на обяд с манджите на баба и вечер за спокойна нощ със сладострастно приседнали сирени или забулени с червени воали преплетени тела. Най-грижливо ходя и се разотбелязвам. Тъй като не лайквам и не коментирам възторжено в подадения дух, почти ги сведох до поносимите десетина дневно. В социалната мрежа, която за това е социална, всеки има право на мнение. И на поведение. Тъй щото не обвинявам никого за пристрастията, убежденията и начина на изразяването им. Стига да не ми влиза в личното пространство. Учтива съм, добронамерена съм, не обиждам (с груби и вулгарни думи, виж иронията, ако някой я разбере, влиза понякога в инструментариума на общуването ми, признавам си.)  Подминавам злостни коментари, защото не ме интересуват авторите им. Не доставям удоволствието да влизам в обяснителен режим. Ако някой много ми играе пайдушкото из профила, блокирам. Адски рядко, защото по-интересно ми е да го държа под око докъде ще стигне. Забавно е. Действам в изказа си на принципа „Думам ти, дъще, сещай се, снахо”. Снахите, както и сВахите, обикновено не се сещат. Не го и очаквам от тях, правя го за няколкото, които ще разберат за какво иде реч. Имам си „свои хора”, които не познавам лично, но са ми интересни и е удоволствие да ги чета. И да споделям мнението им. Социалните мрежи се отличават от „живия живот” само по това, че са виртуални. Иначе е същото. Харесвам – не харесвам, одобрявам – не одобрявам, приятно ми е – не ми е приятно, имам професионални обязаности – нямам никакви отношения, хваля, за да бъда похвален, фукам се, че познавам някого, демонстрирам близост, каквато не съществува, бих имал полза – никакъв храст няма да изскочи от този заек, мога да изброявам до сабаалем, и пак списъкът няма да е пълен. Човешките взаимоотношения винаги те изненадват с неочакваните си проявления и обрати. Някои от тях все още са способни да ме, не само учудят, а направо да ме изумят. Махам с ръка на хора, дето си ги хранил и в прекия, и в преносния смисъл, дето си им отварял очите за поезия в частност и изкуство в общност, дето си им обяснявал les choses de vie, и едноименния филм, и нещата от живота въобще, не като първа и последна инстанция, разбира се, а просто си споделял собствения си филмов капацитет и жизнен опит, в крайна сметка даваш, пък който разбрал, разбрал. Благодарност и орден „Стара планина” с мечове не искам. Правила съм го по свое желание и с ясното съзнание, че давайки хляб, най-нормалното нещо е да получа перване през пръстите. И моето коматче след това да бъде щедро поднасяно като свое познание свише. На това му викат „С чужда пита помен правиш” и съответните сами се записват в поменика на низшите духом, противно на библейското становище не притежаващи Царството небесно. То и царството земно не е тяхно, щото за Тенеси Уилямс те се интересуват само предвид личната му ориентация. Ако изобщо са го чували, де. Казах – махаме с ръка и им желаем здраве и ученолюбие. Обществото си е сбор от индивиди. И най-паче от индивидуалности. Каквито – такива. Не нам е дадено да съдим. Ние просто си избираме обществото. И не че в живота не се случва да те помолят за помощ или протекция, обаче понякога просто ми иде малко нанагорно. Казах в началото – имам си своите моменти, в които не искам да общувам, не искам да говоря, не искам социални и приятелски контакти, освен с няколко близки на сърцето ми хора. И да не ми се изсипва поредната малоумна лавина в чата да гласувам за някакъв конкурс, името му няма значение, у нас конкурси да искаш, хеле пък поетични. Нито знам като за какво е, нито какъв му е регламентът, нито, извинете, ме интересува. В такива форми и формати не участвУВам. Но това си е лично мое решение. Странно ми е как що-годе познати творци и творкини, с които я сме разменили два коментара през годините, я не, пък и абсолютно непознати „братя и сестри по перо”, вдъхновено пишат, че са решили да подкрепят (???) съответния конкурс с творчеството си или просто да участват, та искат да гласувам поне за една тяхна стихотворна творба, ако не и (свенливостта просто крещи от редовете) за всичките. Повтарям – не знам регламента. Но какъвто и да е той, гениалните ви писания не следва ли да бъдат оценени, без да просите лайкчета из фейсбукпространството? Простете, но наистина ви виждам (без да съм ви гледала и профилната снимка) като слепци, застанали на пангара с паничка в ръка. Не искам да обидя никого от вас. Вероятно според броя на гласовете един ще бъде провъзгласен за победител, ще му се надене лавров венец, ще се въздигне триумфална арка в негова чест, под която той (тя) да мине, възправен върху римската калесница, теглена от Пегас, в компанията на самия Музагет, а около тях да танцуват в ритъма на силабическо и силаботоническо стихосложение деветте музи. Вкупом и едновременно. А останалите участници да крещят „Ave!” със зле прикрита завист и с надежда в следващия конкурс. Живи и здрави и организатори, и участници! Само не ми казвайте, че има и такса за участие. Щото съвсем заблатено става. Хайде оплюването по мен и моето мнение да започне сега! Само не ми пълнете пространството, личното и неприкосновеното, с линкове! Няма да гласувам. Не защото се смятам за по-велика от авторите. Не защото завиждам на гениалното им творчество. Ценя творчеството на някои от тях и точно затова няма да натискам с пръст клавиатурата, за да ги натикам по-дълбоко в блатото. Смятам такава форма за унизителна, а никой няма право да е съучастник в унижаването на когото и да било. Дайте да се уважаваме взаимно, а? А защо правя алюзия с блато, (пре)прочетете „Фауст”. Когато всички го направите, тогава и аз ще викна „О, миг, поспри! Ти тъй си хубав!”. Дотогава ще мълча.



 

коментари

Добави коментар

Тони 23.09.2020 г., 12:55 ч.

Мани! Мани! Ти го хапеш ,а то си мисли че го целуваш? Стилът ти е коректен,което "кавалите " приемат за слабост! Имаше едно новогодишно шоу в което се питоше:А какво да кажем ние с гайдите? А какво да кажат? Въздух под налягане! Опорочават инструмента.