Тъй рече Маргарита: Както знаете, думите отлитат, написаното остава

  08 Април 2020, 13:05           2321        0

Снимка: https://pixabay.com/

 


Та да нямаме недоразумени и обидени. Щото човек не знае кой от какво ще се засегне. Ти му отправяш доброжелателна другарска критика, а той се жалва в деветнайсет поста, че си му нанесъл непоправими нематериални щети. Да не би да не ви се е случвало? С лееееко ехидна усмивчица питам. Тук, в социалната мрежа, не съм си позволявала да използвам думи, които са от речника на средностатистическото пазарище или средностатистическата кръчма. Въпрос на възпитание. И въпрос на лексика. Тъй че – спокойно, не скачайте срещу официално взетото решение във връзка с извънредното положение спецслужбите или както там им викат на спецспециалистите, да ни ровят в най-скъпото – селфоните и компютрите. Не изпадайте в истерия, че ни готвят тотална цензура в неприкосновеното лично пространство на профилите ни във фейсбук. Ако някой си е мислил, че досега такова нещо не е съществувало, ще се умиля пред чистотата на неговия мисловен орган и непорочността на умствените му параметри. Такъв човек вероятно е възвишен автор на гениални поетични форми, в които се себеизразява, но остава неразбран, освен от кръгчето верни и подобни нему творчстващи люде, или пък самотна блуждаеща душа, търсеща интимна половинка с очарователни „zdr kak si”. “mn si qka”, “slatko par4e si” и все от тоя род откровения, които карат коленете на адресатките да омекват, а пръстите им да натиснат опция „блокирай” със сладострастна нега. И за да не бъда обвинена в омразна реч, пренебрегваща някой от осемнайсетте пола, има и обратни томителни изблици от рода на „hei izka6 li da se poraskur6im dove4era f st grat”, “stra6ni plo4ki ima6” и… не ме карайте да давам още примери, че ми отиде правописът на кино. Когато се регистрираш в мрежата, тя ти иска данни. Не е задължително да си ги дадеш, можеш да ползваш никнейм и аватар, свобода за това – колкото щеш, че и дузина профила можеш да си спретнеш, нема геле. IP-то си обаче е невъзможно да скриеш. От пет или от петдесет компютъра, таблета, умни и не толкоз, селфони да се вихриш, локацията ти е гарантирана. И съответната дислокация, ако се наложи – също. „Под прикритие” е само сериал, несъизмерим с холивудските бози в не най-добрия смисъл на сравнението. В социалната мрежа никой не е под прикритие. И няма да бъде. Това е едно от основанията за създаването и просперирането и́. Иначе досега да е изчезнала в небитието на вселенската необятност. Е, сега успокоихте ли се? Може дори да псувате, стига да не споменавате каква религия изповядва родителката и към коя раса или етническа група принадлежи. И какво е гражданството и́. За селянството няма ограничения. То като погледнеш благозвучните благопожелания никак не се вписват в изразяване на вербална омраза, тъй де. Усмивчица, усмивчица слагам тук. Недвусмислена. Ако отидем по-далеч, казването на истината за нечие поведение или стихотворение, на базата на личното ви мнение, изобщо не е реч на омраза. Истината може да боли, може да намразиш този, който ти я казва право, куме, та в очи, но това е личен проблем, та да не се обрадват графоманите и всякакви други мани, мани, че могат да подадат апелация, дето не са получили аплаузи и възторзи под изреченията си в непремерена реч. Тънка работа е езикът. Трябва да го владееш, а това става с учене, с мислене, с познания, с ежедневно усвояване на материята. И с умение да прилагаш всичко това на практика, разбира се. Дори в уж разградения двор на социалните мрежи, в които уж всичко е позволено. Никъде и никому не е позволено всичко. Навсякъде има норми на поведение и задължителен етикет. Който не ги знае, да се научи. Казах в началото – въпрос на възпитание е. И на култура. Не само езикова. Не позволявам да ограничават свободата на словото ми, както не си позволявам слободия и словоблудство. Благ е езикът ми, както е блага и мисълта ми. За простия езикът е враг, за този, който го уважава и владее – оръжие срещу простотията. Законно притежавано!



 

коментари

Добави коментар