Тъй рече Маргарита: Не бъркайте земните дела с божествените

  23 Декември 2020, 11:51           3686        1

Снимка: https://pixabay.com/

 



„По Коледа стават чудеса“ е фраза, трайно настанила се в публичното пространство през последните години. И ние пак ги чакаме ли, чакаме. За съжаление, те не се блъскат кое от кое по да ни сполети. Не валят над смълчаните полета. То сняг напоследък от дъжд на вятър ни спохожда, а чудесата – още по-рядко. Това не е празничен песимизъм. Празниците са си празници и ние и тази година ще ги посрещнем подобаващо. На когото с каквото Бог дал. Така се казва. Преведено – кой както го разбира и според хала си. Въпреки че ние сме с нагласата да му отпуснем края и да отбележим най-светлите празници с пълни софри или екзотични дестинации. Даже толкова се отдаваме на празницуване, че все по-често на Бъдни вечер пукотевиците и илюминациите се конкурират с тези на Нова година. А нощта срещу Коледа е тиха нощ, свята нощ, нощ на смирение и почит към мъките Богородични. И църквата, и традицията така повеляват. С горчивина ще си позволя да отбележа, че традициите не само не са това което са, ами и почти не останаха. Да, бе, свиваме постни сармички от ранни зори, тъпчем сушени пиперки с боб, пресмятаме със сбърчено чело броя на ястията, дето ще ги наредим вечерта на трапезата, руен се пот лее над тавите и тенджерите, забравяме, че само червено вино е позволено да се пийне, та мъжете от обяд греят ракията и я пробват, та да не се изложат, кипи труд домакински и традиционен. Вечеряме „каквото Бог дал“ и каквото джобът ни е позволил да си позволим, от 22 ч. вече започват гърмежите и съсъка на фойерверките, за да достигнат своя апогей в полунощ, „Бог се роди, Коледо, Бог се роди“, ура, наздраве и да живей! И вадим луканките, суджуците или малотрайните колбаси с дъх на месно изделие, щото постите свършиха. Не че някои изобщо не постят, не че други, по-голямата част, са в перманентни пости, ама на празник като на празник. Тъй де. Пък и мисълта за чудесата все се върти в главите ни, та ни опиянява като медена ракия и греяно винце с ябълка за аромат и берекет. Аз съм свикнала от дете с посрещането на Бъдни вечер, когато татко прекадяваше трапезата с тамян върху желязната лопатка, с която слагахме кюмюр в пернишката печка... Та на тиха и свята нощ го докарваме. На чудеса обаче – не.
Защо? Защото това, дето по Коледа стават чудеса е всъщност едно-единствено чудо – Рождеството Христово. Нали се сещате, че няма как то нито да се повтори, нито да се случи на всеки по някакъв друг начин. А иначе всяко силно желано нещо – за изцеление, за добруване, за благоденствие и всеки каприз – за нова кола, супер плазма, печалба от тотото, не се счита за чудо. Всичките тези неща, веществените, зависят от нас самите. Но ако трябва да избирам между това едно дете да получи шанс за операция в чужбина и да е живо и здраво и това нечий гешефт да мине между капките, бог да съм, знаете какво ще изпълня, нали? А нито съм близко до бог, нито искам да бъда. Човешки си го мисля. А нали всичките ние човеци, сме създадени по Негов образ и подобие. Що така се различаваме все по-драстично и по-драстично от първообраза си? Библейски, от кал сме направени, ала нали Той ни е вдъхнал дух от дъха си? Абе я си пий виното или каквото там, ще кажете. То цяла катедра философи и богослови не се замислят над този въпрос, пък и да им присветне такава мисличка, ще я отпъдят като досадна муха, защото не е с духа на времето. Аз понеже не пия, може би за това се отдавам на разсъждения. Нали разбирате хумора в тази ми декларация? Прекаленият светец и Богу не е драг. А ние на брадати вехти витии и новоизлюпени пророченца някак си вяра не хващаме. Недоверчив човек е българинът. Око да види, ръка да пипне, пък евентуално може и да се съгласи, че има нещо, ама не баш такова, дето го казват. Обаче – „по Коледа стават чудеса“ взе да се употребява под път и над път. Да му се чудиш на акъла. Може би пък дотам сме я докарали, че сал на едното чудо се надаме да... А, де! Какво да... Да ни оправи живота? Да ни измъкне всеки от собствената му кал и барабар с това и цялата държава? Да плеснем с ръце и да се прегърнем и да потекат реки от мед и масло, а всеки да има това правителство, каквото на него му се иска? Е, в такива случаи добрият наш Създател тежко въздъхва и казва, както героят на братя Стругацки от „Трудно е да бъдеш бог“: „Сърцето ми се изпълва с жал, не мога да направя това.”...

Мили, златни, прекрасни хора, чудесата стават непрекъснато. Чудо е покълването на едно стръкче, чудо е първият вик на новороденото, чудо е погледът, който те кара да летиш на крилете на любовта, чудо е всяка глътка въздух, защото всеки от нас е един и единствен. Оппа, това си беше малко лирическо отклонение, но не се отказвам от него. Затова веднага ще ви сваля обратно на земята. Какво сте зяпнали нагоре и чакате ни в клин, ни в ръкав Нещо. Чудо. Нова Витлеемска звезда няма как да озари небето над главите ни, въпреки поредния съвпад на Юпитер и Сатурн, дето сме се прехласнали по него, а той не е чудо, а астрономическа закономерност. Влъхви няма да потропат на вратите ни. Чудесата не падат от небето. Най-малкото, защото като ни хлопне нещо по главата, и ковид-19 да е, чудото около спасяването ни ще е в ръцете на лекарите. Господ си има други дела, Той не се занимава с печалбите ви от тотото, с марката на автомобила ви, с акциите ви на борсата или с политическите ви пристрастия. Не бъркайте земните дела с божествените. А пък и да ги бъркате, спомнете си, че Господ дава, ама в кошара не вкарва и че трябва да си помогнем сами, за да ни помогне и Той. С народни мъдрости ви говоря, а по-мъдър от народа никой няма как да бъде.
Та – празнувай, народе! Светли са тези празници. Светли да са и бъдните ви дни – на мало и голямо, на бедно и богато, радвайте се и се веселете кой както го разбира, кой както му се иска, кой както го акъл учи. А чудесата? Не съм ги забравила. Защо не вземем, вместо да седим край празничната трапеза и да ги чакаме, да тръгнем сами към тях, та да ги срещнем по-бързо? Така е по-лесно, по-достойно и по-сигурно, а? Лек да ви е пътят!



 

 

коментари

Добави коментар

Маня Милева22.02.2021 г., 17:57 ч.

Простачка си.