Тъй рече Маргарита: Не будете звяра в човека

  18 Март 2020, 13:06           2361        1

Снимка: https://pixabay.com/

 


Факт. Далече бе Ухан, сега е в Плевен, Габрово и "Пирогов". И кой знай още в кое селце, забравено от Бога или в съседния апартамент, с който ви дели една тънка панелна стена. Коронавирусът се настани не само в битието ни, но и в съзнанието, за което то е определящо. А съзнанието ни обикновено е подчинено най-силно на подсъзнанието. Там е килерът, в който цял живот натикваме скелетите и розовите слонове, неговата врата се отваря най-лесно, особено под натиска на обстоятелствата. И става страшно. Ща - не ща попрочитам информации и дезинформации. В социалните мрежи те се прескачат в цикличната си повторяемост, разкъсвани единствено от пиковите подскоци "67 души са заразени", "Първият починал е известен", "Вече 81 с ковид-19!", "Извънредно положение!!!" и пак този лекар, онзи професор, наша сънародничка в Италия, има ваксина, няма ваксина, пийте си редовно хапчетата, бе, пийте си ракията, "Боже, за някой грях ръце всесилни издигна ти и нас наказа"... Това последното е Яворов, но е точно на място. Мор е, чума е. Това от едната страна. От другата е: абе никаква зараза няма, залъгват ни, хвърлят ни прах в очите. А по средата се щурат световната конспирация за зловещото биологично оръжие и водените от нея дребни дечица на мълвите и слуховете. Аз не съм доктор. Даже на философските науки. С всичко, свързано с медицината, съм запозната само от собствения си пациентски опит. Но знам със сигурност, че истерията е много опасно заболяване с още по-опасни последици. И е рецидивно. Паниката взима много повече жертви от вируси и бацили. Защото порязава съзнанието, прави те безсилен, некронтролируем, неадекватен, опасен за околните и за себе си. Естествено и безхаберността и неглижирането на проблемите е също толкова опасно. Хора сме, сапиенси, мислещи тоест. Дайте да използваме главите си и най-вече това между ушите. Мозъка. Мисловния ни апарат. Да го включим на пълен режим, а не на командно дишане. Да се опитаме трезво да си преценим ситуацията. За себе си. За семейството. За приятелския и служебен кръг. За обществото. В този ред, защото не ми казвайте, че първо ще мислите за обществото, човеци сме и нищо животинско не ни е чуждо, първо за собственото си котило е редно да се погрижим, че то ни продължава във времето. Данко, дето осветява пътя на хората изтръгвайки сърцето си, е литературен герой, много светъл, но апостоли се раждат по двама-трима най-много на един народ. Та - от частното към общото, хора. Приемете спокойно въздушната тревога (все пак по въздушен път се пренася вирусът), не се крийте под леглото, спазвайте елементарната хигиена, на която са ви учили от малки, изпълнявайте предписанията и се занимавайте с тихи игри. Тук се усмихвам. Четете, шийте, поправете вратичките на шкафчетата, толкова изостанала работа има в една къща, няма да скучаете. Не превръщайте спалнята или хола в продоволствен склад - хвърляте пари на мухъла и гъгрицата. Ако пакетите със сухари и брашно са "пипнали" коронавирус от ръцете на склададжиите или продавачите, като как ще ги дезинфекцирате, а? Знам, че не ви е и минало през ума това, докато сте пълнели количките, защото паниката е чумата, от която не бягате, а се врете в огнището и́. Не казвайте, че на "таа и́ е лесно", не ми е. Вече има деца засегнати от ковид-19 у нас, значи всички сме под прицел. Туй, дето било биологично оръжие за поразяване на населението над 50 години, защото много се застаряхме на тази планета и за младите няма ни работа, ни ресурс, е поредната "патица". До доказване на противното. Едва ли някой ще изхвърли баща си на бунището, защото после кой ще му каже да разрови мравуняка, та да намери жито за посев. Тази приказка поне я знаете, ако не – припомнете си я, тъй и тъй си стоите вкъщи. А ако се питате защо досега не съм споменала държавата, то е не защото тя сме ние. Държавата да се вземе в ръце и вместо наблягане на извънредното положение, да вземе да наблегне на редните мерки. Да запази населението си от Ad hoc действия, моля! Защото ако няма маски в аптеките, аз не мога да бъда виновна, че ходя по нос и уста из улиците в търсене на защитни средства, нали? Защото ако не се снабдяват магазините и ме ужасяват празните рафтове, няма да съм виновна, че когато ги напълнят, ще взема 50 пакета сухар, да речем. Щото - виж по-горе за човешкото и животинското. Тоест - не будете звяра в човека. Поединично и погрупово. От всеки си зависи как ще реагира - панически или пренебрежително. Правилното е да подходим отговорно. Ако си скубете косите, след това не забравяйте да си измиете ръцете. Поне това. И не си играйте на шикалки с проблема, който изобщо не е за пренебрегване. Човешкият живот не е хазарт. Ако все пак сте решили да залагате на някой от конниците на Апокалипсиса, не забравяйте, че винаги печели четвъртият. Не избутвайте с лакът живота, прегърнете го с чисти ръце!



 

коментари

Добави коментар

бротхъ Snejana Ivanova19.03.2020 г., 11:05 ч.

Прекрасна! Бъди здрава!