Тъй рече Маргарита: Не налитайте като мухи на мед, аероплани мои!

  17 Февруари 2021, 11:10           5352        7

Снимка: https://pixabay.com/

 



Не мога аз да смуча от пръстите си, не мога да се заблея в залези и в изгреви, та белким капне връз клавиатурата (ох, казионният израз е върху листа, ама пусто, направо на лаптопа пиша, не ще да се изкриви душата ми) някое възвишено словоизлияние, тъй щото всички да плеснете с ръце и да се прегърнете. И не това е целта ми. Нямам необходимото въображение. Пиша това, което мисля, което чувствам, което ми се случва. Ако подредя в мерена реч нещо, то е както си е било в живота. Признавам, че крада казани ми думи, ама то не е същинска кражба, защото не взимам нещо, което не е предназначено за мен. Не подслушвам чужди разговори, не се вмъквам в кожата на други хора, а̀ко в моята все някой да се опитва да се набута. Не е по мярка никому. Не само моята, всякоя чужда. Седи ти грозно, изсулено, пристисква те, нагърчва се и макар да се мислиш за хубавейша персона, всъщност си смехотворен. Една кожа си имаме, над една треперим, за една носим отговорност. Защото всичко, което вършим в този свят и в този живот, го вършим в единствения си според днк-то биохимичен комплект. Ти не си аз, и ти не си, и ти там също не си. Никой не е. Както и аз не съм ти, ти и ей там по̀ другият ти. Не сме павета, подравнени и спретнати в конфигурация. То и паветата не са хептен еднакви, какво остава за хората. Всеки един от нас не е еднакъв дори със собствения си аз от вчера. Или се развиваме, или деградираме. Както дойде. Неравни сме хората и слава Богу. Тъй можем да се погледнем вчерашни и да внимаваме като какви ще сме утрешни. Човешко е да се греши, за всяка грешка обаче си има прошка, обаче още по̀ обаче – ако влезеш в тая спирала, че прошката ти е дадена по презумпция, ще се забиеш много лошо в земята. Пък си мисли, че си връз облаците, толкова по-зле ще става. Ти може и да не го виждаш, но околните… оооо, околните как ще го забелязват, как ще го отбелязват, ум да ти зайде! Димитър Подвързачов е написал гениалното съждение, дето българинът е муха със самочувствието на аероплан. Нему се сърдете, ако се чувствате обидени на муха, не на мен, цитирам дословно. Може да ми се сърдите, че аплодирам тези думи, това няма да ми попречи да продължа с аплодисментите. А който не знае кой е Димитър Подвързачов, да провери в гугъл или да подмине името му. Подвързачов няма да загуби от това. И аз няма да загубя. В крайна сметка светлите умове не са за всеки. Какво се мотаеш като муха без глава е израз, който често се употребява. И досаден като муха е актуален, сигурно откакто някой някога пръв го е изрекъл. Изобщо тези божи твари намират широка употреба в сравненията за човешката битийност. Да ги оставим да си бръмчат, верно, не са приятни, ама в живота няма само приятни неща, контраст трябва да има, да знаеш за какво да размахаш мухобойката и какво да приласкаеш, да погалиш с длан или с перце. На какво да се възхитиш и от какво да се отвратиш. Видяхте ли как пак не ми се получи с изгревите и залезите, с помпозните възторзи и екзалтираните словоизлияния. Не ми се изливат думите, в смисъл не се разливат напразно. Всеки има отреден брой секунди на този свят, които да премине в собствената си кожа, със собствения си мозък, който е добре да се използва по предназначение. Хомосапиенси сме, нали? Е, някои повече сапиенси, други повече хомо, ама кой колкото. Всякаква твар пъпли по гърба на планетата, значи е необходимо създадена. Най-малкото, за да се поучиш. Да не смучкаш пръстенца, да не поревваш чуждите кожи, да избягваш завистливите помисленца и да знаеш, че не си аероплан. Аз си държа пудриерата отворена до компютъра – за справка, ако чуя, че случайно съм забръмчала. Забръмчиш ли, пиши се избръмчал. Все едно дали като муха, или като аероплан.


 

коментари

Добави коментар