Тъй рече Маргарита: „Няма по-божествено нещо от мозъка, особено с масло в саханче!”

  05 Февруари 2020, 11:25           1548        0

Снимка: Четиримата конници на Апокалипсиса – Завоевателят, Войната, Гладът и Смъртта, картина от 1887 от Виктор Васнецов

 



Това, дето всеки ден ни заливат новини за поредния апокалипсис, предсказан от врачки, шамани, учени и баячки, едно на ръка. Колкото по-голям обхват придобива информационния поток, толкова повече зловещи бъднини се очертават пред човека като биологически вид и човечеството като съвкупност. Нищо ново под слънцето, дори при всяко негово затъмнение. И под снега, който изпадна в дементно състояние, относно нашите земи, дето все още се водят в уморено континенталния климатичен пояс, също нищо ново. Оказа се, че и коронавирусът поразява не само коронованите глави, ами цепи наред и олеле, майчице, настъпва с присвити очи къмто цялата земна суша, готов да покоси всичко живо. Най-вече хорско. Гръбначно. Това последното ви го казвам, защото преди време учени излязоха с официалното твърдение, дето гръбначните организми изчезват 114 пъти по-бързо от безгръбначните. От 1900 г. са изчезнали умопомрачителна цифра (не я запомних) животински вида. Приблизително 40% от земноводните и 25% от бозайниците са абсолютно застрашени. И! Не става въпрос за животинки, в тези проценти сред най-застрашените е човекът. Човекът е единственото животно (обществено според Аристотел), което върви на два крака. Крепи го гръбначния му стълб, увенчан с короната на природата – черепната кутия, прегърнала безценния му мисловен орган мозъка. Този крехък инструмент, от който произхождат всички възходи и падения на цивилизацията. „Няма по-божествено нещо от мозъка – въздъхваше възторжено един мой бивш колега, – особено с масло в саханче!”. Прав беше, да си оближеш пръстите. Но не кулинарията ме занимава. Занимава ме това колко безгръбначни човеци обитават безпроблемно и жизнеутвърждаващо Третата след слънцето. Земята ни, де. Колко индивидууми са избрали да превият гръбначе пред шефове, пред обстоятелства, пред политически партии, пред перспективата за житейски просперитет, пред на живота лекото и на хляба мекото. Доста, нали? Всеки ден се срещаме с такива. Наоколо са. Навсякъде са. Службица, далаверчица, облагичка, наградка, не знам, не чух, не видях, преклонената главица сабя не я сече, тихинко, кротинко, слушам, шефе, наше момче съм, на вашите услуги, господа… Може да се изрежда безкрай. Отстояването на позиции и идеи на ползу роду все повече се смята за глупащина. Бе какъв е тоя, хвърлил расото дякон, тръгнал да обикаля села и паланки, да създава революционни комитети и да буни поробените, та да висне на въжето със страшна сила? Ами оня ветрогон-войвода, с 200 четници ръгнал да събаря империя? Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Чували сме ги всички подобни мнения, просто най-ярките от тях давам за пример. За пример на безгръбначно мислене. Майката натура е съвършено нещо. Дава шанс на всички, но неприспособимите видове са обречени. И каква стана тя? Хомо сапиенсът, мислещият човек, изправеният, който звучи гордо, мигар наистина е на изчезване? Така погледнато, е повече от апокалиптично. Само че колцина ще се замислят върху този аспект на апокалипсиса, който всъщност се случва всеки ден около нас. Аз съм отчаян оптимист и вярвам, че има достатъчно хора, които не превиват гръбнак, освен за да понесат върху гърба си стойностите на миналото и отговорностите пред настоящето. Защото иначе бъдещето изобщо не е светло. Ще си се ширят чехълчетата, зелените еуглени и чернодробните метили, царството на мекотелите и безгръбначните ще властва над земята и животът ще бъде едно тържествено пълзене и съскане. А четиримата конника на Апокалипсиса, възседнали конете в съвършена ездитна стойка, вече са вдигнали тръбите си.




 

 

коментари

Добави коментар