Тъй рече Маргарита: Беше красив, беше чаровен, беше земен, сърдечен и изключително харизматичен човек

Понеже върви из социалните мрежи една кампания за създаването на нов филм за Ботев, се сетих за съдбата на предишния. И за този, който изигра Войводата. Помни ли го някой? Милен Пенев. Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в съзнание. 1991-а беше такава годин...

Тъй рече Маргарита: Българската Едит Пиаф? Не – Богдана!

  След нея се обръщат на улицата, по-смелите я поздравяват, а има и такива, които я хващат за ръцете с думите „Благодаря, че Ви има!”. Не зная дали с това се свиква. Знам, че тя се вълнува при всяка такава среща. Защото така е с големите творци. Те не се опияняват от успеха, не се възгордяват, не се взимат на сериозно. Те им...

Тъй рече Маргарита: „Синдромът на врабчето”, което всеки миг е готово да отлети…

  Преди две седмици отбелязахме девет години от нелепото преминаване в другия, казват по-добър свят, на Васа Ганчева. С нея не бяхме баш „дупе и гащи”, но често се случваше да сме заедно по работа или по приятелски. Познавам я от Богдана Карадочева, с която бяха наистина много, много близки. Намерихме си допирни точки на първо...

Тъй рече Маргарита: Жестокостта ми дядославейкова няма как да се сломи

  А не съм жесток човек, просто дядо Славейков, който преди 125 години е напуснал този свят, ме наведе на такива едни размисли. Защото мине се, не мине и из социалната мрежа защъка цитатът му „Не сме народ, не сме народ, а мърша”. И подозрително болшинството (ах, извинете за отрицателната конотация на думата, поправям се &ndas...

Тъй рече Маргарита: Моят Джулай морнинг e море в бутилка

  Днес социалните мрежи ще са пълни с песента на Uriah Heep , с картинки и снимки на юлския изгрев, с въздишки и възторзи, с призиви за любов, свобода и мечти. Тук-таме ще се прокрадват негодувания за изгубения български Джулай в Каварна, пренесен в Тутракан, загрижени моралисти ще припомнят злокобните инциденти с летален изход, по...

Тъй рече Маргарита: Животът все пак е цветен филм, дами и господа!

  Веднъж седяхме в едно прилично луксозно заведение с художника Никола Танев и аз имах неблагоразумието да споделя, че не може да се комбинира червено със зелено. Той ме погледна благо и още по-благо ми обясни, че всичко, което природата е съчетала е абсолютно приемливо. Даде ми най-простия пример, за който неузрелият ми тогава акъл не ...

Тъй рече Маргарита: (Не) оставяй писмени доказателства!

  Първото правило, на което учат студентите по право, са ми казвали, че е точно това – НЕ оставяй писмени доказателства. Но в случая няма да говорим за уязвими пред закона документи. Напротив, напротив! На търг бе продаден бележник на Флобер, дневник на Ахматова стана притежание на неизвестен (естествено) колекционер срещу 6 млн. ...

Тъй рече Маргарита: Достойнството да назоваваш нещата с истинските им имена

  Няма да чета конско. Няма да влизам в ролята на ментор. Изобщо няма да възправям осанка на ревностен блюстител. Просто гледахме със Стария ми приятел за кой ли път филма „Гордост и предразсъдъци” по едноименния роман на Джейн Остин. Няма да ви преразказвам нито филма, нито романа. Който чел – чел, който гледал &ndash...

Тъй рече Маргарита: Душата ни е като бонбониера, къде евтинка, къде луксозна

  Чувствали ли сте се някога като празна бонбониера? Не ми казвайте, че не. Освен ако никога не сте давали някому любов, приятелство, време, пространство, съвет, съчувствие, помощ, доверие, знание, опит и всичко, което влиза в добрата половина на живота. Не е възможно, нали? И най-голямата гад отваря душата си за някого, какво остава за...

Тъй рече Маргарита: Само с пиене не става

  Интересен феномен е алкохолът. Не съм се интересувала от създаването на първата огнена вода, но виж по отношение на въздействието и́ върху човечеството съм специалист. От частното към общото. Никога не съм била заклет трезвеник, та няма да пристисквам кълки колко е лошо замъгленото от алкохолни пари съзнание. Напротив, понякога много ...

Тъй рече Маргарита: „И за какво? За любовта ми…“

  Това е първият стих на Калина, с който се сблъсках. В момент, в който моята любов беше шепа нищо за всички, с изключение на един, от когото чаках прашинка любов, за да ми е всичко. Калина го беше написала вместо мен и я обикнах завинаги. Първо поезията и́. После и нея. Това не е реквием за Калина, това не са наброски върху стиховете и...

Тъй рече Маргарита: Господи, духът на тази жена беше недостижим

    Липсва ми телефонният звън и „Г-жа Багряна би искала да Ви види, ако Ви е удобно утре в 16:00 ч.?”. Не ми се случваше често, но достатъчно, за да си позволя да говоря за Нея от първо лице. Така ми се обаждаше някоя от секретарките и́, аз познавам последните три. Назначаваше ги Съюзът на българските писатели &n...

<< 1 2 3 >>