Тъй рече Маргарита: Малки трагедии, ако погледнем реално, се случват всеки ден всекиму

Есен е, но не Болдинска. И аз не съм Пушкин. Хващам се случайно за нарочно изписана реплика в социалната мрежа. Някой бил запознат с личната ми… оп-паааа, трагедия. Ти да видиш, а аз да не знам. Първо се смях, после си прехвърлих страничките на живота, ама трагедия не открих. Драми – колкото щеш, даже два пъти интервю за вестничето...

Тъй рече Маргарита: Не се вкарвайте във филми, а гледайте КИНО!

  Името, личността и творчеството на Андрей Тарковски стоят в летописите на Седмото изкуство редом до тези на Фелини, Бергман, Антониони. С право критиците го причисляват към гениалните режисьори и сценаристи, чиито филми не са развлекателно убиване на 96 минути екранно време, а правят времето да бъде излишна категория. Защото карат зрит...

Тъй рече Маргарита: Ако не друго, ние непрекъснато имаме желания

  Нещо да ни се случи, нещо да не ни се случи, нещо да ни застигне, нещо да ни отмине, нещо да получим, нещо да не дадем, и това нещо винаги трябва да стане от самосебе си. С вълшебна пръчка. С бяла магия. (Някой път и с черна, но това не е желание, а простотия.) С врачки и баячки. Със стискане на палци. С падаща звезда. Сума ти народон...

Тъй рече Маргарита: Чуждите сметки излизат най-скъпо

  Не си падам по кьорсофрите, въпреки че често ми се налага да присъствам на такива. Така ми се е случило, че израснах на бул. „Христо Ботев” над пивница „Странджата”, превърнала се в луксозен за времето си ресторант „Сините камъни”. Ако ни дойдеха изненадващо гости в единствената стая, която обитавах...

Тъй рече Маргарита: Успокой се, твоята злоба не ме интересува

  Злобата няма почивен ден. О, в това няма защо да убеждавам никого. Я ще ти падне като гръм от ясно небе, я ще се спънеш в нея, но няма начин да я избегнеш. Злобата не е между седемте смъртни гряха, но винаги е породена от един от тях. Завистта. А с мегдан за завист всеки от нас разполага, къде с размерите на кокетно площадче, къде ширна...

Тъй рече Маргарита: И сред фейсбука блато се простряло…

  Бях решила да не обръщам внимание, да си мълча, да си дам малко почивка, та да вложа силите си в личните си разни работи, обаче пак не ми се получи. Не живея в социалната мрежа, но не съм асоциален тип. Преодолях с годините катадневно по около 72 отбелязвания сутрин за добро утро с кафенце и котенце, на обяд с манджите на баба и вечер...

Тъй рече Маргарита: Моите учители и други животни

  Провокативно е заглавието, взето е на заем от Джерълд Даръл и моля нищо обидно да не се търси в него. Вчера беше първият учебен ден, който за учителите специално, се повтаря всяка Божа година. И всеки път им е първи. Както те всеки ден са учители. Дори през ваканциите. Няма да правя анализи на професията. За това, че е една от най-благо...

Тъй рече Маргарита: И чувам тихия му смях: „Маргарито, малко ни е небето“…

Още ми е рано да пиша спомени. Още повече, когато са за приятели. Още повече, когато тези приятели вече ги няма тук и най-вече, когато тяхното отсъствие e до болка, до вик, до крясък осезаемо. Често се улавям как, вдигайки телефона, очаквам от другата страна да чуя най-тихия смях на света – смехът на Георги Рупчев. Дори когато и...

Тъй рече Маргарита: Беше красив, беше чаровен, беше земен, сърдечен и изключително харизматичен човек

Понеже върви из социалните мрежи една кампания за създаването на нов филм за Ботев, се сетих за съдбата на предишния. И за този, който изигра Войводата. Помни ли го някой? Милен Пенев. Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в съзнание. 1991-а беше такава годин...

Тъй рече Маргарита: Българската Едит Пиаф? Не – Богдана!

  След нея се обръщат на улицата, по-смелите я поздравяват, а има и такива, които я хващат за ръцете с думите „Благодаря, че Ви има!”. Не зная дали с това се свиква. Знам, че тя се вълнува при всяка такава среща. Защото така е с големите творци. Те не се опияняват от успеха, не се възгордяват, не се взимат на сериозно. Те им...

Тъй рече Маргарита: „Синдромът на врабчето”, което всеки миг е готово да отлети…

  Преди две седмици отбелязахме девет години от нелепото преминаване в другия, казват по-добър свят, на Васа Ганчева. С нея не бяхме баш „дупе и гащи”, но често се случваше да сме заедно по работа или по приятелски. Познавам я от Богдана Карадочева, с която бяха наистина много, много близки. Намерихме си допирни точки на първо...

Тъй рече Маргарита: Жестокостта ми дядославейкова няма как да се сломи

  А не съм жесток човек, просто дядо Славейков, който преди 125 години е напуснал този свят, ме наведе на такива едни размисли. Защото мине се, не мине и из социалната мрежа защъка цитатът му „Не сме народ, не сме народ, а мърша”. И подозрително болшинството (ах, извинете за отрицателната конотация на думата, поправям се &ndas...

<< 1 2 3 >>