Тъй рече Маргарита: Достойнството да назоваваш нещата с истинските им имена

  Няма да чета конско. Няма да влизам в ролята на ментор. Изобщо няма да възправям осанка на ревностен блюстител. Просто гледахме със Стария ми приятел за кой ли път филма „Гордост и предразсъдъци” по едноименния роман на Джейн Остин. Няма да ви преразказвам нито филма, нито романа. Който чел – чел, който гледал &ndash...

Тъй рече Маргарита: Душата ни е като бонбониера, къде евтинка, къде луксозна

  Чувствали ли сте се някога като празна бонбониера? Не ми казвайте, че не. Освен ако никога не сте давали някому любов, приятелство, време, пространство, съвет, съчувствие, помощ, доверие, знание, опит и всичко, което влиза в добрата половина на живота. Не е възможно, нали? И най-голямата гад отваря душата си за някого, какво остава за...

Тъй рече Маргарита: Само с пиене не става

  Интересен феномен е алкохолът. Не съм се интересувала от създаването на първата огнена вода, но виж по отношение на въздействието и́ върху човечеството съм специалист. От частното към общото. Никога не съм била заклет трезвеник, та няма да пристисквам кълки колко е лошо замъгленото от алкохолни пари съзнание. Напротив, понякога много ...

Тъй рече Маргарита: „И за какво? За любовта ми…“

  Това е първият стих на Калина, с който се сблъсках. В момент, в който моята любов беше шепа нищо за всички, с изключение на един, от когото чаках прашинка любов, за да ми е всичко. Калина го беше написала вместо мен и я обикнах завинаги. Първо поезията и́. После и нея. Това не е реквием за Калина, това не са наброски върху стиховете и...

Тъй рече Маргарита: Господи, духът на тази жена беше недостижим

    Липсва ми телефонният звън и „Г-жа Багряна би искала да Ви види, ако Ви е удобно утре в 16:00 ч.?”. Не ми се случваше често, но достатъчно, за да си позволя да говоря за Нея от първо лице. Така ми се обаждаше някоя от секретарките и́, аз познавам последните три. Назначаваше ги Съюзът на българските писатели &n...

Тъй рече Маргарита: Алоооооу, а престанете да опявате българската литература, а?

  Международният ден на книгата и авторското право винаги напоително се отразява в социалната мрежа. Не е парадокс. В гугъл си правим справките и проучванията, от гугъл научаваме каквото ни е необходимо (ако изобщо не си мислим, че сме се родили научени), във фейсбук си редим творенията, лайкват ни ги, понякога дори и без да ги четат...

Тъй рече Маргарита: Както знаете, думите отлитат, написаното остава

  Та да нямаме недоразумени и обидени. Щото човек не знае кой от какво ще се засегне. Ти му отправяш доброжелателна другарска критика, а той се жалва в деветнайсет поста, че си му нанесъл непоправими нематериални щети. Да не би да не ви се е случвало? С лееееко ехидна усмивчица питам. Тук, в социалната мрежа, не съм си позволявала да изпо...

Тъй рече Маргарита: Апропо една от Божите заповеди е именно „Не лъжи!”

  Една от най-най-любимите ми песни на Висоцки е тази за истината и лъжата* (виж линка долу). Никаква разлика, ако ги разсъблечеш. Лъжата, свикнали сме да ни учат и ние така да учим, е лошо нещо, грозно нещо, недопустимо и неморално. Дружен смях се разнася откъм гръцкия хор на обществото. Дъвкано и предъвквано е дали на терминално ...

Тъй рече Маргарита: Красотата е мисъл

  Правилно съм го написала. Това ми хрумна една нощ, докато ме прибираха от БНР, и под светлините на празните софийски улици, ми се усмихваше лицеобразът на „Енчев… Д-р Енчев” от билбордовете с посланието „Красотата е мисия”. Мисията по принцип е синоним на цел. Език мой, враг мой, обаче думите си имат съдър...

Тъй рече Маргарита: Не будете звяра в човека

  Факт. Далече бе Ухан, сега е в Плевен, Габрово и "Пирогов". И кой знай още в кое селце, забравено от Бога или в съседния апартамент, с който ви дели една тънка панелна стена. Коронавирусът се настани не само в битието ни, но и в съзнанието, за което то е определящо. А съзнанието ни обикновено е подчинено най-силно на подсъзнан...

Тъй рече Маргарита: „Какво очакваме, стълпени на площада?”…

  Не, това няма да е литературен текст, въпреки че ще използвам препратки към литературни произведения и техните автори. А темата е болезнена и стои не само пред целия сегашен свят, но и пред всеки от нас поотделно. Не може да ни отмине. Може да я пренебрегваме, да си затваряме очите, да си крием главите в пясъка като щрауси, да крещим и ...

Тъй рече Маргарита: Не се надценявай – зависим си от публиката

  Самодоволството е винаги с отрицателна конотация. Самодоволството е лягането на стари лаври, още по-зле – на измислени такива. Самодоволството е като скачане на батут в опит да надскочиш себе си. Което е на практика невъзможно, ама пък как опиянява, а? Скок! – и заемаш висока позиция в службата. Подскок! – и се разпола...

<< 1 2 >>