Тъй рече Маргарита: Еднакво поразяващ и с пушката, и с перото

  Био-библиографията на един от най-разноликите и най-всеобхватните като тематика български белетристи може да се събере в десетина реда. Зад тези десетина реда стоят 7 тома избрани съчинения и милиони изписани страници. Защото не всичко, което един прецизен автор изписва, записва, нахвърля, вижда бял свят във вида, в който е заченато....

Тъй рече Маргарита: Хей, фейсбук, ти, роден наш!

  Едно ми е широко на душата, че даже и широко около врата ми става, наблюдавайки мимоходом потока информация от началото на новата година. Ма то една добронамереност и даже доброжелателност се е разляла из родното фейсбукпространство, както всяка нова година, впрочем. Шарено е, пъстро е, топло е, споделено е, направо си имаш усещането ...

Тъй рече Маргарита: „Не желая безсмъртие и пътища леки…“

  Това е началото на едно кратичко стихотворение, написано от Пеньо Пенев и останало безсмъртно. Човек е смъртен. Всеки един от нас. Всички минали човечества и всички бъдещи. Както го казва поетът, „Туй, което се ражда – умира.“ Самият той конкретно, сам слага край на живота си, при това без да го е предсказал в стиховет...

Тъй рече Маргарита: Не бъркайте земните дела с божествените

  „По Коледа стават чудеса“ е фраза, трайно настанила се в публичното пространство през последните години. И ние пак ги чакаме ли, чакаме. За съжаление, те не се блъскат кое от кое по да ни сполети. Не валят над смълчаните полета. То сняг напоследък от дъжд на вятър ни спохожда, а чудесата – още по-рядко. Това не е пра...

Тъй рече Маргарита: Не разплаквай доброто момиче

  Не може да не сте чували тази песен. На коренно различни мелодии, под акомпанимента на китара, акордеон или а капела, сърцераздирателно се задава въпросът кой е разплакал доброто момиче, разбил му е сърцето, та две сълзи се сливат и вгорчават солените морски вълни… Момичето е синеоко и русокосо, естествено, от край време това е...

Тъй рече Маргарита: Любовта ни дава други очи, а после неочаквано си ги взима обратно

  Любовта е като телеграма. Подава ти я животът-пощальон и докато не я отвориш, не знаеш какво пише вътре. Телеграми вече няма, та да речем, че любовта е като sms. Най-често от непознат телефонен номер. Защото когато срещнеш един поглед сред всичките очи, които те заобикалят, никога не си сигурен какво се крие зад него – име, адре...

Тъй рече Маргарита: Всеки има право на възторг и на своето „Ах!...“

  Пролетта на 1980-а. Работя в издателство „Медицина и физкултура”, след като вече съм се дипломирала. В трудовата ми книжка пише, че съм назначена на длъжност кoректор, но всъщност съм секретар на научно-популярна редакция. Явих се на конкурс, издържах го, но на коректорското място взеха племенницата на една от коректоркит...

Тъй рече Маргарита: Дали няма да останем незащитени, защото сами сме оголили сърцето си?

  После ще ти кажа, утре ще ти кажа, довечера ще ти кажа… Звучи като обещание. Звучи и като закана. Не зависи само от тона. Звучи като пропускане на нещо. Като изпускане на нишката. Като преглъщане на жива или мъртва вода. Като дай ми време. Като дай си време. Като чакай да видим как ще мине денят. Като очакване, което зрее. Като...

Тъй рече Маргарита: Голяма бяла птицо, не си хаби перото

снимка: https://pixabay.com/ Ай, това няма да се хареса на мнозина. Най-вече на онези, които се припознаят. За сметка на това обаче, повечето няма да направят аналогия със себе си, а ще потриват ръчички, дето и те мислят тъй. И ще сочат с пръстче съседчето по публикация, забравяйки простата истина за четирите пръстчета срещу самите им и...

Тъй рече Маргарита: С половин душа може да се живее, ако тя е била научена да бъде достатъчно голяма

  Както седях на пейката в гробищната черква, сред задушливия дим от вощениците, нечуваща мрънкането на свещеника, бързащ да извърши богослужението, щото го чака следващото опело, душата ми се измъкна и се плъзна в дървеното нещо, дето лежеше баща ми. Легна на рамото му, опря се в бузата му, сгуши се в най-сигурното място на света. Прию...

Тъй рече Маргарита: Малки трагедии, ако погледнем реално, се случват всеки ден всекиму

Есен е, но не Болдинска. И аз не съм Пушкин. Хващам се случайно за нарочно изписана реплика в социалната мрежа. Някой бил запознат с личната ми… оп-паааа, трагедия. Ти да видиш, а аз да не знам. Първо се смях, после си прехвърлих страничките на живота, ама трагедия не открих. Драми – колкото щеш, даже два пъти интервю за вестничето...

Тъй рече Маргарита: Не се вкарвайте във филми, а гледайте КИНО!

  Името, личността и творчеството на Андрей Тарковски стоят в летописите на Седмото изкуство редом до тези на Фелини, Бергман, Антониони. С право критиците го причисляват към гениалните режисьори и сценаристи, чиито филми не са развлекателно убиване на 96 минути екранно време, а правят времето да бъде излишна категория. Защото карат зрит...

<< 1 2 3 4 >>