ТЪЙ РЕЧЕ МАРГАРИТА: ДУШАТА МИ ТЪГУВА И МЪЛЧИ

"Портрет на Мина", художник: Стефан Гавраилов Да, това е цитат от стихотворението на Яворов „Благовещение”. Миналата седмица в социалната мрежа всеки трети го публикуваше. Хем носи името на празника, хем за любов иде реч, хем поне половината ѝ потребители знаят, че е посветено на Мина Тодорова, голямата любов на по...

Тъй рече Маргарита: Ручеят на живота е коварно огледало, нарциси мои...

  Много празници през този женски месец, много нещо! Като се почне от първия му ден, дето Баба Марта бърза, мартенички връзва, та ходим такива окичени и усмихнати, минем през Националния празник 3 март, когато всички сме патриоти за един ден, после се разделим на „за” и „против” 8 март и дали жената, майкат...

Тъй рече Маргарита: Вече не е смешно, драги ми Смехурко

  То целият свят вече е едно патиланско царство, ама не от веселите. Всъщност ако погледнем реално, белите и бедите са откакто свят светува, пък патилата всеки сам си ги доизкусурява по свой образ и подобие. Както е отбелязал не кой да е, а Джеръм Клапка Джеръм, перфектният британски хуморист, предизвикващ през два реда смях до сълзи в ...

Тъй рече Маргарита: Не налитайте като мухи на мед, аероплани мои!

  Не мога аз да смуча от пръстите си, не мога да се заблея в залези и в изгреви, та белким капне връз клавиатурата (ох, казионният израз е върху листа, ама пусто, направо на лаптопа пиша, не ще да се изкриви душата ми) някое възвишено словоизлияние, тъй щото всички да плеснете с ръце и да се прегърнете. И не това е целта ми. Нямам необх...

Тъй рече Маргарита: 49% пъстро – кой ти го дава?

  Има такива дни. В живота на всеки ги има. Тъкмо нещата си вървят в своя обичаен ред, тъкмо уж са се кротнали или са се развихрили, тъкмо решиш, че можеш да се поотпуснеш или да му отпуснеш края и – шааааааат! – животът, съдбата, вселената или каквото там всеки за себе си му вика, ти забие такъв шамар, че да се чудиш откъде...

Тъй рече Маргарита: И ужасът да си известен

  Заемам си ритмиката на Николай Лилиев и неговото стихотворение „Не зная тоя път извежда ли…”, защото тези дни си правех аналогия точно с пътя, възторзите и паденията, и всичко, свързано с известността. Много е благо да те знаят – името ти, произведенията ти, постовете и ранговете, къде си вечерял преди година,...

Тъй рече Маргарита: „Човек без врагове е човек без характер“

  Това е съждение на актьора Пол Нюман, под което се подписвам с всичките си ръце. Тоест мога да взимам назаем ръцете на приятелите си, които се броят на пръсти. За услугата няма да моля враговете си, те са достатъчно на брой, за да се имам за нормален човек. Нормалният човек не е обтекаем, не се стреми да се харесва на всички, не окряк...

Тъй рече Маргарита: Еднакво поразяващ и с пушката, и с перото

  Био-библиографията на един от най-разноликите и най-всеобхватните като тематика български белетристи може да се събере в десетина реда. Зад тези десетина реда стоят 7 тома избрани съчинения и милиони изписани страници. Защото не всичко, което един прецизен автор изписва, записва, нахвърля, вижда бял свят във вида, в който е заченато....

Тъй рече Маргарита: Хей, фейсбук, ти, роден наш!

  Едно ми е широко на душата, че даже и широко около врата ми става, наблюдавайки мимоходом потока информация от началото на новата година. Ма то една добронамереност и даже доброжелателност се е разляла из родното фейсбукпространство, както всяка нова година, впрочем. Шарено е, пъстро е, топло е, споделено е, направо си имаш усещането ...

Тъй рече Маргарита: „Не желая безсмъртие и пътища леки…“

  Това е началото на едно кратичко стихотворение, написано от Пеньо Пенев и останало безсмъртно. Човек е смъртен. Всеки един от нас. Всички минали човечества и всички бъдещи. Както го казва поетът, „Туй, което се ражда – умира.“ Самият той конкретно, сам слага край на живота си, при това без да го е предсказал в стиховет...

Тъй рече Маргарита: Не бъркайте земните дела с божествените

  „По Коледа стават чудеса“ е фраза, трайно настанила се в публичното пространство през последните години. И ние пак ги чакаме ли, чакаме. За съжаление, те не се блъскат кое от кое по да ни сполети. Не валят над смълчаните полета. То сняг напоследък от дъжд на вятър ни спохожда, а чудесата – още по-рядко. Това не е пра...

Тъй рече Маргарита: Не разплаквай доброто момиче

  Не може да не сте чували тази песен. На коренно различни мелодии, под акомпанимента на китара, акордеон или а капела, сърцераздирателно се задава въпросът кой е разплакал доброто момиче, разбил му е сърцето, та две сълзи се сливат и вгорчават солените морски вълни… Момичето е синеоко и русокосо, естествено, от край време това е...

<< 1 2 3 4 5 >>