ТИ ПОМНИШ ЛИ... ВАПЦАРОВ?

  07 Декември 2019, 18:32           837        0

 

        

Смея да твърдя, че името на поета Никола Вапцаров се помни и ще се помни още дълго. Днес на него са кръстени множество организации, училища, читалища и много други.

Стихотворенията му са преведени на над 90 езика. Нито един български поет преди и след него не се е радвал на такава международна популярност, каквато има той. И най-важното е това, че поетът се помни с обич, независимо, че има спорове около творчеството и възгледите му, както и опити за неглижирането им.

Днес, на 7 декември, се навършват 110 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров /1909 - 1942/.

Роден е в Банско, в будно семейство. Баща му е воеводата на ВМРО, Йонко Вапцаров, наричан „Пирински цар”, защото е владеел Пирин планина със своята чета и е бил безстрашен в сраженията си с турците. От най-ранна възраст той е участник в Македонското освободително движение. Седемнайсетгодишен е бил вече комита.  Майка му, Елена Везюва, със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж, където, заедно с подробното изучаване на библията, учи и педагогика и се увлича по художествената литература, а по-късно с любов и увлечение се интересува живо от изкуството на театъра.

Никола Вапцаров е потомък на старите бански родове Проданичини /по баща - занимавали се с бояджийство, оттам и името Вапцарови - вапцари/ и Везюви /по майка - също вапцари/. В това интересно семейство преди Септемврийското въстание известно време живее руснакът д-р Борис Майлер, като белогвардейски емигрант, който, след провала на въстанието бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО. Той повлиява върху юношата Никола в духа на комунистическата вяра.

От друга страна, къщата в Банско е посещавана от видни интелектуалци (поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца.

Никола Вапцаров завършва гимназия в Разлог и Морското училище във Варна. Като практикант плава с кораба „Дръзки“ през Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид, Хайфа. Работи в Кочериново, а после /вече женен/ и в София, но скоро остава безработен. Още като юноша, повлиян от баща си, става член на т. нар. „Македонски литературен кръжок”, инициативата за чието създаване е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС).

Вапцаров е с леви убеждения и се занимава с просъветска дейност, дори е назначен за деловодител на „минноподривната комисия“ и за дейността си получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от СССР. Всички знаем, че е арестуван „за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война, и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски“. Осъден е на смърт и на 23 юли е разстрелян, заедно с други свои съратници.

Първите си стихотворни опити Вапцаров прави под влияние на Яворов, а отливка от посмъртната маска на трагично загиналия поет е стояла като скъпа реликва в жилището му.

За такъв голям поет като Вапцаров поезията и борбата са лична съдба, негова духовна необходимост. Вълнуват го силните и драматични човешки чувства на работника, на разкаялия се братоубиец, на идеалиста, на невинния и на виновния за страданията на бедния народ.

Защо този човек, това поетическо чудо за България и света живя само 33 години и за едно непълно десетилетие, също като Ботев, сътвори силна и безсмъртна поезия?

Защото поетът изповядва своята жертвоготовност, осмислена от гордия човешки идеал за унищожението на робството и неправдата в битието на света. Защото Вапцаров приема хладнокръвно и спокойно своята предстояща смърт, дори в собствената си нелепа и неоправдана гибел съзира основания за философска мъдрост, за самоуспокоение, за исторически и житейски оптимизъм.

При Вапцаров думите никога не са търсени преднамерено. Те се появяват спонтанно, за да изразят най-ясно и пряко мислите и чувствата му. От стиховете му лъхат силни чувства, голяма енергия, вяра и сила. Но и безкрайна простота! С виртуозна лекота авторът ги приземява, прави ги общочовешки и ги закотвя в сърцата ни.

           Животът и творчеството на Никола Вапцаров са обвързани с борбата. Борба със и за живота.

           „Един живот желан и нужен и то какъв живот.“

 

Емилия Попова

коментари

Добави коментар