В ръцете си държа новата поетична книга на Ива Спиридонова "От мен до другото безсмъртие". Тя е едно естествено продължение на предишните ѝ две стихосбирки, едно продължение на творческите ѝ търсения, които отново са фокусирани върху Вечната тема, чието начало вероятно е с началото на Словото...
Влюбена, неспокойна, витална и непримирима; изпълнена с нестихващ копнеж за пълнокръвно съществуване – такава е и тук лирическата героиня. Тя не може да приеме равното, безлично съжителство, живеенето по навик, където материалното благополучие е издигнато в култ за сметка на духовното... Копнежът за обич и споделеност сякаш е по-силен от чувството за самосъхранение:
Аз не мога така – с репетирани роли,
нямам време далече в лъжи да стоя.
Любовта вътре в мен все на тебе говори.
Имай смелост да чуеш как гори светлина.
„Поезията е изход от моето сърце към твоето" – тази мисъл на Любомир Левчев спокойно може да послужи като мото към творчеството на Ива Спиридонова пък и към всяко едно истинско изкуство.
Думите идват – живи, пулсиращи, вдъхновени и нетърпеливи да споделят с нас – сродните души – цялото тайнство на един интимен свят. Може би в тях е другото безсмъртие, в думите – стрелкащи се риби в подмолите на съня, в думите, които разказват живота ни, изпълнен с любов. Все едно споделена, или не. Едно е сигурно: от нея ще се роди Поезия.
А това вече е достатъчно оправдание за всичките ни грехове.
Михаил Калдъръмов
