ТУРГЕНЕВ И БЪЛГАРИЯ

  03 Март 2019, 11:41        0

 

ИВАН СЕРГЕЕВИЧ ТУРГЕНЕВ /1818-1883/ е не само един от първите големи руски романисти, но и световноизвестен като писател, поет, публицист, драматург, преводач. Той е близък на България със съпричастието си в годините на борбата ни срещу османското иго. Много руски писатели и общественици се застъпват тогава за българската кауза.

По повод клането в Батак, Тургенев с болка заявява, че ако турските зверства не могат да бъдат прекратени без война, "тогава нека бъде война“...

Отношението на Тургенев към българите, изразено в неговите художествени произведения, на свой ред обуславя и особеното разположение на българите към автора. Тургенев се е познавал с много български студенти, учещи в Москва по онова време. Той води активна преписка с Виктория Живкова, активна деятелка в българското социалистическо женско движение, бъдеща жена на основоположника на БСДРП Димитър Благоев. В мемоарите на Живкова се говори, че Тургенев е познавал лично много българи и е проявявал голям интерес към историята, литературата и обществения живот в България. Известно е, че по това време в Москва са учили Любен Каравелов, Найден Геров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Сава Филаретов и др.

Първият отзив за Тургенев пише Любен Каравелов, който е и пръв негов преводач. И.С.Тургенев се запознава с живота на българския народ с помощта на журналиста Стефан Бобчев. През 1879 г. С.Бобчев иска разрешение от Тургенев да преведе неговия роман „В навечерието“. Писателят се съгласява и дори обещава да напише предисловие към първия превод. Бобчев получава и разрешение за превода на някои разкази от „Записки на ловеца“. По-рано, през 1876 г. същият Бобчев публикува във вестник „Стара планина“, издаван в Букурещ, стихотворението на Тургенев „Крикет в Уиндзор“, където автора, с присъщата си художествена мощ, разкрива трагедията на народа, в частност – след поражението на Априлското въстание. Произведението е било препечатано от ръкопис и разпространено сред българската интелигенция. В Русия то е публикувано едва през 1881 г. В тази творба великолепно се представя ролята на английската политика по източния въпрос с ненамесата ѝ в балканските проблеми, като така фактически поощрява Турция.

Свързаните с България творби на Тургенев са няколко. Най-известната е романът „В навечерието“, с главен герой – българина Инсаров. Негов прототип е студентът Никола Катранов. Романът е написан през 1960 г. Авторът признава, че главната му идея била да създаде и покаже на читателите необходимостта от „съзнателно героични натури“. Тургенев не се е познавал лично с Катранов, но неговият съсед Василий Каратаев му предоставя своя дневник, в който описва и драмите около любовта си към съпругата на българина, която е рускиня. Тургенев използва доста реални факти от живота на Катранов, но превръща героя си Инсаров от просветител /Катранов е мечтаел да бъде учител/, в убеден революционер. През 1959 г. на българските екрани излиза филма „В навечерието“, заснет по романа на Тургенев, който се радва на голям зрителски успех.

Тургенев пише и стихотворението „В памет на Ю.П. Вревская“. Юлия Вревская, която е взела непосредствено участие в борбата за освобождението на България, се е познавала с Тургенев и Виктор Юго.        

Влиянието на Тургенев върху младата българска интелигенция е явно, то формира висока за онова време естетическа култура, която предстои да решава важни въпроси от националното ни развитие.

През 1883 г. П.Р.Славейков превежда и публикува стихотворението „Ще чуеш съда на глупеца“, като го адресира до онези, които се стремят да правят кариера, да се домогват до властта, без да признават заслугите на дейците на освободителното движение.

Много показателно е отношението към Тургенев на писателя Алеко Константинов, изразено в „изповед“ пред професор И.Д.Шишманов, в която той казва, че Тургенев е любимият му писател. Силно влияние Тургенев оказва и върху Пенчо Славейков, който се учи от руския писател на хуманизъм, учи се „дори в звяра да търси човек“.

През 40-те години на ХХ век, Софийското издателство „Игнатов“ публикува повестите на Тургенев „Ася“ и „Песен на тържествуващата любов“, преведени от бъдещия академик Людмил Стоянов. 

Интересът на Тургенев към българския живот не е самоцелен. Той е част от борбата за освобождаване на собствения му народ от игото на крепостното право и е свързан с драматични размисли на писателя за участието на руската интелигенция в това голямо обществено дело.

Статията подготви Емилия Попова.

коментари

Добави коментар