Вечният Лев Толстой

  09 Септември 2019, 10:36           454        0

 

 

На 9-ти септември 1828 година е роден един от най-великите световни писатели - ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ, известен не само с епохалните си романи, но и с интересния си, и понякога противоречив живот.

Над 100 години читателите от цял свят се вълнуват от неговото творчество. Колосалният му талант, противоречията в жизнената му драма, борбата с църквата, опитът да намери и утвърди собствен възглед за смисъла на живота, са предизвиквали и предизвикват и до днес противоречиви оценки. Парадоксите на неговия живот поразяват и омагьосват читателите и изследователите му.

Сам собственик на крепостни селяни, Толстой създава 13 училища за децата им, занимава се и с преподаване. Издава списание и учебници. С творчеството си той оказва голямо влияние върху религиозните възгледи на християнската общност. Значимостта на религиозните му и морални идеи и до днес има последователи – толстоисти. Участва в Кримската война. През 1880 г., след духовното си преобразяване, се стреми да живее според религиозните си убеждения: предоставя авторските си права на цялото човечество, отказва се от богатството и титлата си, прави опити да изкарва прехраната си с физически труд. Изповядва Иисусовото  непротивене на злото.

Пълното му творчество изпълва над 90 тома. Освен романи, Толстой пише повести, разкази, произведения за деца, религиозни трудове. Но ако говорим за романите му, те са само седем. Най-известните са „Ана Каренина“ и „Война и мир“, те се изучават във всички времена и страни. Но според мнението на самия Лев Николаевич романът му е само един – „Божието Царство вътре в нас“...

Романът „Война и мир“ е първото произведение, което прославя по цял свят Толстой. Английският писател Джон Голсуърти заявява: „ Ако трябва да назова един роман, който съответства на определението „най-великият роман в света“, бих избрал „Война и мир“.

Толстой оказва благотворно влияние върху най-добрите майстори на западния исторически реализъм като Анатол Франс, Бърнард Шоу, Теодор Драйзер, Ромен Ролан и много други.

Романът „Ана Каренина“ в Русия е бил по-популярен за времето си от „Война и мир“. И това е разбираемо – последният се е смятал за исторически роман, докато първият е събуждал интереса на читателите като роман за съвременния живот, за съдбата на жената.

Въздействието на писателя става още по-забележимо на границата на двата века, когато Толстой създава не само тези два романа, но и незаслужено пренебрегваните, а не по-малко качествени други две по-късни произведения – „Кройцеровата соната“ и „Възкресение“, за които не всички съвременници са чували. В Русия с огромна  популярност се е ползвала „Кройцеровата соната”, излязла в началото на 90-те години на XVIII век. Голям успех имал и романът му „Възкресение“, който се появява през 1899. С този текст се стреми да получи подобаващо признание.

„Кройцеровата соната“ е мъчително за Толстой произведение. Той я е писал дълго време, дълго се е съмнявал как да го завърши. Първоначално книгата е била забранена от цензурата, но после съпругата на Толстой, Софя Андреевна, благодарение на аудиенцията си с цар Александър III, постигнала разрешение за издаване. Когато повестта излязла на бял свят, предизвикала буквално потрес сред читателите. Те не разбирали какво точно искал да каже авторът и темата горещо се обсъждала сред обществото. Тогава Толстой написал послеслов към „Кройцеровата соната“, в който се опитал да обясни всичко на читателите. Доста странен жест за писател – да обяснява смисъла на собственото си произведение... Но успехът на „Кройцеровата соната“ бил невероятен! Освен драматичния сюжет, тук с поразителна точност е описано влиянието на музиката. И този момент само подчертава, че човек, който така възприема музиката, дълбоко в душата си е способен на най-силни преживявания. Не е чудно, че именно музиката, наблюдението на онова, което става в душите на музикантите по време на истински прочувственото изпълнение, става мощен тласък за трагичната постъпка на героя. Книгата е била забранена и това е разбираемо. Толкова задълбочено в това произведение са засегнати въпросите за морала, институциите семейство и брак, нравствените /а понякога и безнравствените/ принципи по отношение поведението на мъжете и жените в обществото, в семейството. И макар съвременното общество доста да се различава от това, в което е живял и писал Толстой, актуалността на това произведение не се подлага на съмнение. Много смела и спорна повест!

Другият пренебрегван роман на Толстой, е „Възкресение“. Горчивата история на Катюша Маслова, главната героиня, е разкрита на фона на чудовищната, несправедлива съдебна система. Това, което става с Катюша, е ставало и става за съжаление и днес. Ето защо романът на Толстой е винаги актуален. Книгата е много силна! Сюжетът е на втори план. Важни са мислите, които споделя главния герой през цялото време. Това е придобитият от Толстой многогодишен опит. Размислите на тема социален строй, съдебен ред, равнодушието. Тук Толстой е революционер! Всеки трябва да се замисли дали не се поддава на съблазните, дали прави всичко правилно. Лесно е да се съди. А да се помогне? Това е другата страна на любовта. Трябва да умеем да прощаваме, защото няма такива хора, които сами да нямат някаква вина. Не съди, за да не те съдят...

Защо е толкова забележителен класикът Толстой? Защото ни учи да мислим! Да, точно да мислим...

 

                                                                                                                   Материала подготви: Емилия Попова

коментари

Добави коментар