Венцислав Рачев: „Съзнавам как нямам нищо, което да предложа, освен кърпено сърце и джоб, пълен със стихове.”

  22 Април 2019, 12:32        0

Снимка: Личен архив

 

С кого се срещаме днес, с Шаман или с Венцислав Рачев? Ще ни разкажеш ли за симбиозата между тях?

Няма интересна история около псевдонима, който съм си избрал. Четох „Танцът на реалността” от Алехандро Ходоровски и в книгата вниманието ми привлече момент, в който се разказваше за неговия филм, „Свещената планина”. Мистичен, сюрреалистичен, магически. А нима думите не са най-голямата магия? Така се появи и моят псевдоним. После прочетох, че шаманите са първите поети. Общото между Венцислав Рачев и Шаман е, че и двамата обичаме котки и шоколад.

Кога си учител и кога си писател?

Ученик съм. Всеки ден се уча от децата. Чисти и неопетнени създания са те. Относно писането - рядко пиша напоследък, защото съм щастлив. Децата ме правят щастлив, средата, в която работя и колективът. Писането винаги е било тъжен процес за мен.

Проза или поезия?

Изобразително изкуство. Винаги съм искал да бъда художник, като любимия ми Винсент Ван Гог, уви. Иначе обожавам книгите, обожавам Ремарк, Еко, Пратчет, Толкин, Талев. Поезията ми е по-скучна, макар да се изразявам чрез нея.

Как реши да обвържеш книгата с благотворителност? Защо избра каузата „Искам бебе”?

Бях поканен от „Искам бебе” като лектор, говорещ за образованието на тяхно събитие. Видях радостта в очите на тези, които имат малки слънца и тъгата при онези, които дълго време чакат. Чух историите им. Преживях ги с тях и станах част от тях. И както казвам в книгата си: „…съзнавам как нямам нищо, което да предложа, освен кърпено сърце и джоб, пълен със стихове.” Предложих това, което имам, а останалото е дело на топлите сърца на хората.

Всички жени или една единствена откриваме в образа на Лус?

Лус е не само жена.

Лус е светлина и мрак.

Лус е преодолян страх.

А дали е една единствена, дали е жена, останала в миналото или предстои да я срещна? Вселената си знае работата.

Защо „Лус” е недовършена книга?

Това ще разберете на 25. 04. От 19 часа в „Портрет”.

Имаш ли намерение да продължиш нейния живот в голям роман? 

Не мисля за роман. Не мисля да пиша скоро. Лус ми даде много, но ми отне словото. Ням съм и ще остана ням още време.

Разкажи ни за арабската поезия и отношението ти към нея.

Срещата ни бе кратка, но продължи дълго. Попаднах на касида от арабски поет и ме впечатлиха величествените слова за поетите-воини, битките и безсмъртието на любовта. Това ме вдъхнови и написах седем песни, далеч по качество от тези на древните арабски поети.

Как да оцелеем сред пустинята на живота?

Пустините не са никак бедни откъм живот. Може би като бъдем койоти или змии. Тъжно, нали?

Носят ли щастие черните щъркели?

Старите хора са вярвали, че там, където се засели черен щъркел, ще донесе благоденствие и здраве. Вярвали са, че черния щъркел възвръща чистотата на света и очиства злото, понеже се храни със змии. Навярно е така, лично аз си пожелавам 240 черни щъркели за един огромен змиярник, но, уви, този вид птици са в Червената книга на България.

Има ли край търсенето на човешкото в човека?

Има начало.

Случайно ли „Лус” и „Любов” започват с една и съща буква?

„Лус” и „Любов” са думи, които са близки по значение, но се чуват и пишат по различен начин. Синоними са.

Пишеш и разкази, кога ще можем да видим и тях в книга?

Имам разкази някъде в чекмеджето на стария шкаф на село. Повечето са посветени на българския фолклор. Напълно възможно е да видят бял свят, макар в момента приказките да са ми по-интересни като литературен жанр. Харесвам началото на приказките. Бих започнал така: „Имало едно време едно момче, което живеело от тъмната страна на Луната и никога не било виждало  Слънцето.”

Ако можеш да кажеш нещо на твоята Лус, какво би било то?

Buongiorno principessa! Да гледа „La Vita è Bella” на Роберто Бенини.

 

 

 

коментари

Добави коментар