Виктор Иванов: "Любовта е мистично послание, идващо от Бога и в крайна сметка, завръщащо се в него."

  29 Октомври 2019, 19:46        0

Снимка: Светослава Мадарова

 

Кой е Виктор Иванов в поезията и най-вече извън нея?

Чрез поезията си изразявам една визия, концепция и идеи, които по някакъв начин са част от моя вътрешен и духовен свят, както и преживявания, чувства и мисли. Извън нея, просто съм човек като всички останали.  

Как живееш? Кога пишеш?

Бих казал, че живея динамично и с бързи темпове, тъй като поради естеството на работата ми пътувам често, което понякога ползвам като източник на някои от творческите си идеи. Пиша през свободното си време. Понякога има моменти, в които пиша по десетина стиха наведнъж, докато в други моменти изчаквам подходящ момент за писане, просто за да се опитам да напиша нещо, което наистина да ми хареса.

Разкажи ни повече за това защо, как, заради кого и с кого създаде своята книга.

Идеята да издам книга отдавна стоеше на дневен ред в списъка ми от задачи, а и много хора около мен ме питаха кога най-сетне това ще се случи. В организационен смисъл изчаквах удобен момент, а и исках на първо време да имам достатъчно на брой добри текстове, от които впоследствие да мога да направя селекция. По всички тези въпроси се съветвах с главния редактор на стихосбирката, Васил Прасков, както и с брат ми, Александър Иванов, който вече има една издадена стихосбирка. Относно въпроса за кого създадох тази книга, бих казал, че тя е адресирана до всеки човек, който по някакъв личен начин съпреживява написаното от мен.

Има ли я любовта на тези страници? Или е някъде извън, над тях?

Любовта винаги неизменно е била част от творчеството ми и присъства в много от текстовете в книгата. В някои от стиховете си съм се опитал да я представя в светлината на едно древно и мистично послание, идващо от Бога и в крайна сметка, завръщащо се в него.

Какво общо имат помежду си Бог и Буковски? Защо само те са с главна буква?

Конкретно в книгата няма нищо общо помежду им, просто запазих концепцията си всички думи в книгата да са с малка буква, с изключение на тези две.

Издигане”...  над какво?

Издигане над света, над самите нас и над всичко, което пречи на творческата личност, която живее във всички хора.

На кой от невидимите етажи си в настоящия момент? Чувстваш ли се високо? Над нещата? Или над себе си?

Не се чувствам нито високо, нито ниско. Чисто и просто изразявам себе си в своите текстове, без претенция да бъда различен.

Дрескодът на поезията дали наистина е „срязани вени”? Писането начин на самоубийство или начин на оцеляване е?

Не, писането по никакъв начин няма нищо общо с тези неща, дори напротив, то е един от малкото инструменти, които ни помагат в процеса на оцеляване.

Какво има на юг от теб? А над теб?

На юг от мен се намира само и единствено една вселена, която чака да бъде открита. Със своите текстове се стремя именно към това – читателят да припознае себе си.

 

Дебютната ти книга носи като основен белег мотива за пътуването. Откъде тръгваш и докъде стигаш? Коя е крайната дестинация за всички нас?

Не знам дали има крайна дестинация, която по някакъв начин подлежи на описване. Това, в което вярвам е, че в крайна сметка, това което остава след нас, е усещането, че пътуването си е заслужавало.

 

коментари

Добави коментар