Вратите - Атанас Далчев

  12 Юни 2020, 14:13           381        0

Снимка: Симеон Аспарухов

 

    Вратите, пътните врати
            на старите прогнили къщи
    вий ги познавате, нали,
            от толкоз минали години;
    те с шум закрехнати назад,
            когато вечер се завръщате,
    ви сторват път и сякаш казват:
            — Минете, моля господине!
 
     
    Те имат странни гласове
            и в делник, и в неделя — всекога,
    от сутрин чак до вечерта
            те пеят със уста раззината,
    когато ги отваряте
            и ги затваряте полека:
    о, тези гласове и песни,
            познати още от детинство!
 
     
    Вратите, мокрени от дъжд,
            изгнили от вода и зима,
    гризат ги червеи безброй
            и ги оглождват ветровете;
    вратите с хиляди резби —
            цветя и знакове без име —
    със гвоздеи, халки и скоби,
            с ръждата като кръв по тях.
     
 
    А снощи с всичката си мощ
            развързаната буря в мрака
    ги блъсна като стенолом
            и се разпериха вратите,
    и цяла нощ до сутринта
            безспир се удряха и тракаха
    като криле на черна птица,
            ранена смъртно в мрачините.
 
     
    Вратите, вашите врати
            напразно вие ги заключвате.
    Вий няма никога, уви,
            да бъдете зад тях спокойни.
    Когато вслушва се нощта
            и вият сепнатите кучета,
    не могат те да ви запазят
            от Нея — вечната разбойница.
 
     
    1925 г.
 

коментари

Добави коментар