За тази любов не се говори - Роуз Траян

  02 Юли 2020, 12:06           1022        1

ЗА ТАЗИ ЛЮБОВ НЕ СЕ ГОВОРИ

 

Слагам червен

конец и паля тамян

всяка неделна сутрин.

Не те изговарям,

не те обличам в думи,

оставям те

безименна и гола,

спяща кротко

под сянката на тялото ми.

 

В тишината

на тази любов се крие

гръбнакът на лятото,

когато ще те крещя

от дланите на времето.


ПО БЕЛЕЗИТЕ ЩЕ МЕ ПОЗНАЕШ

 

Не ти обещавам нищо

освен високо кръвно,

къси вечери

и горчиво кафе.

Очите ти са атлас

на непозната земя.

Чертая нови хоризонти

някъде по гърба ти,

а ти се губиш

между полюсите и звездите.

Пускам поеми след себе си,

за да ме откриеш

някъде по средата,

във вените и в очите си -

там търсѝ.

 

По белезите ще ме познаеш,

ще кажеш да си пожелая нещо,

защото пълната луна

сбъдва желания,

а аз ще искам само

да начертая новия хоризонт

на гърба ти,

защото мразя да стоя

на едно място,

а с теб вече не ме е страх

от тъмното.

 

Не ти обещавам нищо,

освен да заседна във вените ти,

без захар, без милост

да заседна в гърдите ти,

за да не се губиш повече

между хоризонтите

и лошото време в сърцето ми.


 

ОБИЧ

всичко, което мога

да ти дам

и

всичко, което мога

да ти взема.

Останалото е въпрос

на избор.


 

(НЕ)ПРЕДСКАЗАНИЕ

 

„Ако е писано, ще стане” -

казваше баба.

Изписах всички тетрадки

и все още те обичам.

Не винаги, ако е писано,

става.


© Роуз Траян, "Пулс", 2020

 

коментари

Добави коментар

Stefka Miteva03.07.2020 г., 13:00 ч.

Силно, картинно, дълбоко и близко Благодаря за таланта и неговото споделяне, нека вулканът не пресъхва и да продължава да ни гори със силните си думи и чувства