Мартин Лазаров е роден във Варна през 1991 г. Има степен бакалавър в специалност „Книгоиздаване“ на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ и понастоящем живее в София.
Януари е първата страница на годината – бяла и дръзка, щедра на редове и възможности. Време за вдъхновение, смели мечти, приключения – време за четене и много нови книги.
Официални резултати от конкурса „Колелото на времето“, 2024
Можеше да не мърда с часове – седнал в ъгъла и вторачен в искрящия на слънцето циферблат. Да имаш часовник, когато си на шест е почти като да имаш татко. Гордееш се, спокоен си, сигурен си и се чувстваш голям, много голям. Само дето вече и бащата, и часовникът не бяха негови. Заедно с таткото, получи и часовника му, но малко след това Бог си го взе, а новата майка – прибра часовника, за да не се счупи.
Следи – Ива Спиридонова
Умори ни тази година – трудна за възприемане, разбиране и обичане. Оставя ни с достатъчно товар и много надежди. Единственото, чрез което успяхме да я преживеем бяха отново те – книгите. Тяхната животворна сила се доказваше непрекъснато – всяка прочетена страница ни помагаше да разберем реалността или пък да я държим достатъчно далече, ако бе прекалено непоносима.
Водеха ни страниците през други години, животи и светове. Показваха ни как може да се вижда, усеща и обича. Пазеха ни в шумолящия си скут, забулваха ни в съкровени думи и отмерваха пулсациите ни с пунктуации.
Думи на топло със Зарина Василева
Ноември е тих и лаконичен. Облива ни с хладна апатичност и ни оставя сами и търсещи.
Колкото и недружелюбни да са кратките му дни обаче мисълта, че хубава книга ни чака вкъщи, прави всичко по-забързано и щастливо.
Препускаме към прегръдката на дома, уюта на чашата топло мляко и канела и нежността на мъркаща котка в краката ни. И най-вече към любимата ни книга – тази, която четем в момента.