Снимка: Стефан Тотев Виктор не е художествена измислица, а истина. Човек от плът и кръв, носещ онази харизма, която много от нас не успяваме да възпитаме: обаянието на естествеността. Книгата на Маргарита Петкова е роман за живота в четири сезона, за дързостта на мъжа да проговори в недвусмисленост и великодушието на жената да приеме и […]
Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет. Особено когато са били осъдени на дълго мълчание. Като тези на Дора Конова. В „Лора, Яворов и аз” съставителят Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя […]
Снимка: Светослава Мадарова Белезите, веднъж издълбани, остават завинаги. Веднъж написани – също. За да прочетеш историята на раните, се превръщаш в археолог на болките. Ана Цанкова дълбае много надълбоко, в тъмното на душите, за да открие светлината, струяща от нашите белези. И безпогрешно разпознава тъкмо тези, от които поникват криле. В себе си и в […]
Снимка: Надя Кънева Дали човекът остава затворена врата за другия или по-скоро е негово огледало? Каква е цената на любовта и можем ли да платим за нея с живота си? Или сме живи заради нея? Къде е другият, приятелят, любимият? Липса или присъствие е? И дали сме сами до отчаяние, до болка и до смърт? […]
Десислава Славова избира най-мъчната арена, за да сподели историята на своята героиня – лабиринта на градските улици. За този театър билети не се продават, отдавна са свършили. Съдбата е онази, която ни среща, разминава ни, губим се един в друг, един от друг… Обичаме се на една ръка разстояние, но утоляваме жаждата си другаде, отдалечавайки […]
Васил Прасков отдавна е доказал, че в писането си престъпва познатите ни правила, граници и течения в съвременната литература. Затова е заклеймяван, опасен, отхвърлян… И всъщност точно там, където трябва да бъде – над всичко това. В последната си книга, обаче, Васил прави нещо повече. Той отива отвъд границите на времето, превръща се в библейски […]
Снимка: Омана Кацарска Когато за първи път отворих тази книга на случайна страница, в очакване да ми „проговори” и следвайки съвета на Весела Люцканова, която ми каза за нея кратко и ясно: „Тази книга е поезия!”, попаднах на това: „За такъв дъжд казват, че бие на пропук. Небето се обръща с дъното нагоре, а душата […]
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена […]