АВТОРИТЕ (1200 x 628 пиксела)

Корени – Кирил Димов

Пламъкът освети лицето му. Но сякаш не беше неговото. Сякаш някой друг вършеше това сега. Дали ако знаеше, че вътре има хора, пак щеше да го направи?

4a465a3a-07db-400e-9102-370dcbe9ff7a

Въглени – Зарина Василева

Можеше да не мърда с часове – седнал в ъгъла и вторачен в искрящия на слънцето циферблат. Да имаш часовник, когато си на шест е почти като да имаш татко. Гордееш се, спокоен си, сигурен си и се чувстваш голям, много голям. Само дето вече и бащата, и часовникът не бяха негови. Заедно с таткото, получи и часовника му, но малко след това Бог си го взе, а новата майка – прибра часовника, за да не се счупи.

Всички