Корени – Кирил Димов
Пламъкът освети лицето му. Но сякаш не беше неговото. Сякаш някой друг вършеше това сега. Дали ако знаеше, че вътре има хора, пак щеше да го направи?
Пламъкът освети лицето му. Но сякаш не беше неговото. Сякаш някой друг вършеше това сега. Дали ако знаеше, че вътре има хора, пак щеше да го направи?
Не търсим определение за любовта. Търсим нейните проявления. Защото любовта не е понятие. Тя е начин на съществуване. И има поне 14 гласа.
SOMETHING TO SAVE – Симеон Илиев Аспарухов
Можеше да не мърда с часове – седнал в ъгъла и вторачен в искрящия на слънцето циферблат. Да имаш часовник, когато си на шест е почти като да имаш татко. Гордееш се, спокоен си, сигурен си и се чувстваш голям, много голям. Само дето вече и бащата, и часовникът не бяха негови. Заедно с таткото, получи и часовника му, но малко след това Бог си го взе, а новата майка – прибра часовника, за да не се счупи.
Следи – Ива Спиридонова
Рецептата за щастие на Симеон Аспарухов
Чарли Бандитът – разказ от Веска Дучева
Носталгия – Иваномир Цанков