Въглени – Зарина Василева
Можеше да не мърда с часове – седнал в ъгъла и вторачен в искрящия на слънцето циферблат. Да имаш часовник, когато си на шест е почти като да имаш татко. Гордееш се, спокоен си, сигурен си и се чувстваш голям, много голям. Само дето вече и бащата, и часовникът не бяха негови. Заедно с таткото, получи и часовника му, но малко след това Бог си го взе, а новата майка – прибра часовника, за да не се счупи.