Монолог на лятната рокля – Ирина Радионова
Да им стане просторно и светло, за мъничко, Боже,
да погледнат човека отсреща и Ти да си там.
И да няма в ръката им сила да стиснат пак ножа –
нека масленорозова, блага е всякоя длан. – „Розова молитва“
Да им стане просторно и светло, за мъничко, Боже,
да погледнат човека отсреща и Ти да си там.
И да няма в ръката им сила да стиснат пак ножа –
нека масленорозова, блага е всякоя длан. – „Розова молитва“
За всеки въпрос
„Такъв е животът“
не е достатъчен отговор.
„И ти все пак до мен ще съществуваш –най-мъжко отражение на кръста ни.“
„… толкова много прегръдки, а всъщност на вкус – самота…“
„… толкова много прегръдки, а всъщност на вкус – самота…“
„Понякога разгръщай моя стих –
най-нежния на тебе посветих.“
„Мисли за мен като за безизходност.
Твоя, де.“ – Код: червено, Маргарита Петкова
„Колко пъти да кажа „обичам“,
за да бъде без край любовта?“