ЗА ТАЗИ ЛЮБОВ НЕ СЕ ГОВОРИ Слагам червен конец и паля тамян всяка неделна сутрин. Не те изговарям, не те обличам в думи, оставям те безименна и гола, спяща кротко под сянката на тялото ми. В тишината на тази любов се крие гръбнакът на лятото, когато ще те крещя от дланите на времето. ПО БЕЛЕЗИТЕ […]

Снимка: Светослава Мадарова Мълчаливите са пълни с думи, намиращи се само в междуредието, насищат тишината помежду им, изтривайки брътвежите за времето. Прочиташ ги единствено по жеста и погледа, пробиващ ти обвивката, по лекото повдигане на веждата и трепващия ъгъл на усмивката. Но с тях не си във неизвестното, макар че думите са неизказани. Не се […]

Снимка: Светослава Мадарова няма къде да отидеш няма къде да заминеш няма къде да се върнеш любовта е единственото място на човека в света криминална хроника когато денят остане без тяло вечерта без храна и нощта без любовници Бог ще довърши стиха и ще ти пръсне сърцето не знаеш ли че любовта ще ни убие […]

О, Пушкин! Братко мой! Къде сгреших? Че те прострелях, но не те убих? Недоубих… Аз знам. Прострелях нещо. Но не е тъй зловещо. Не е късно. Теб те прониза, мене ме разкъсва. Обича те сърцето ми до пръсване. Все някога ще лъсне и твоята любов. За трийсети дуел не си готов. О, времена! О, чайници! […]

Снимка: Светослава Мадарова Преди света да заразказвам, закърпих своя глас отново. И го направих достоверен. И благозвучно-различим. Умът ми силно се боеше, ала сърцето бе готово. И аз започнах да разказвам по начин неопровержим. Живота разпилях на части – огледах ги и ги описах. По сложен начин ги скицирах и простичко ги обясних: на болката […]