home~fusYvD~9MF0ij~Qeh5PQ_j

Една надежда, две съдби – Яна Вълчева

Снимка: Пейо Пеев Една надежда, две съдби и неподвижното ми тяло. А там, в отсрещните очи, съм като в криво огледало. Стоя на края на света, вратата зее като рана насред бетонната стена. Прекрача ли, ще е начало. Балон от мисли в полет тих изпълни тъжното пространство, аз сведох чело. И очи. Отвъд вратата ми […]

home~fusYvD~9MF0ij~WJfYnH_j

Обясни ми тъгата със жестове – Мартин Спасов

Снимка: Светослава Мадарова *** Обясни ми тъгата със жестове, с нарисуван в снега силует; как се влюбваме, как се харесваме. После как се отричам от теб. Щом посегна към тебе, извикай ми. Изчезни в тази сляпа мъгла. Нямай време за връщане никога. Ала щом те прошепна, ела! Всяка обич изстива след болката като чай, над […]

home~fusYvD~9MF0ij~cOejwV_j

Ако няма щурци – Цвета Иванова

Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощтасетивата ми пилят с тежки ръждясали лъкове.Не потъвам в съня като в мека любяща вода,а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла. И бучат гласовете на идващи страшни беди,мелодичната нежност настръхва с бодли таралежовии ме блъска към бездната. Само че няма звезди,а зловеща тъма, след която умира надеждата. […]

home~fusYvD~9MF0ij~Q9lJcm_j

Симеон Аспарухов: „… любовта е която остава. И тя не е метафора.“

Снимка: Светослава Мадарова УНИСОННяма друг в ръждата ни да посмее цвят да посее.Дъждът трие межди и трови мними богоизбрани.Бурите, заради ветровете ни без посоки се смеят.        Зад зимата зъзне нетърпелив плод. Разголва раните ни.Раними и наранени, рискуваме да посеем плевелизад заревото, в здрача зарята да ни задмине,да зазижда началото ни, в което сме […]

home~fusYvD~9MF0ij~YmtSYJ_j

Молитва – Рада Асенова

Снимка: Десислава Грамадникова Аз видях, че го има това – любовта без „ако“ и „не може“. Чувства, чисти като жива вода, които заливат те нощем. Разпилени коси върху нежна ръка. Очи – вселени в себе си скрили. Топлината на сродна душа и вълшебства, които даряват сили. Аз живях сред зелена трева. И прегръщах, и ме […]

Всички