home~fusYvD~9MF0ij~jRREJD_j

Стара снимка – Дарина Шопова-Станчева

Познавате ли бялата тъга? Тя често е приседнала на двора. Плете чорапи с немощна ръка, макар да няма вече в село хора. И вехти снимки посред нощ тя гледа завръща се далеч назад във дните. В миг стаята от сива, става цветна, косата ѝ – с блестящи букли живи! По устните приплъзва се усмивка. Очите […]

home~fusYvD~9MF0ij~nQX66p_j

Аз бях – Боряна Богданова

аз бях жена блъсна с колата си птица аз бях жената аз бях птицата в чакане на себе си сред многоточия от есенни листа разпръснати по стълбите пред вкъщи седя и съм в очакване на мен да се прибера от чуждите тела които раздавах до последно на онези които не заслужиха и седя на горното […]

home~fusYvD~9MF0ij~f0GZEn_j

За тази любов не се говори – Роуз Траян

ЗА ТАЗИ ЛЮБОВ НЕ СЕ ГОВОРИ Слагам червен конец и паля тамян всяка неделна сутрин. Не те изговарям, не те обличам в думи, оставям те безименна и гола, спяща кротко под сянката на тялото ми. В тишината на тази любов се крие гръбнакът на лятото, когато ще те крещя от дланите на времето. ПО БЕЛЕЗИТЕ […]

home~fusYvD~9MF0ij~vxHrMM_j

Мълчаливите са пълни с думи – Надежда Тошкова

Снимка: Светослава Мадарова Мълчаливите са пълни с думи, намиращи се само в междуредието, насищат тишината помежду им, изтривайки брътвежите за времето. Прочиташ ги единствено по жеста и погледа, пробиващ ти обвивката, по лекото повдигане на веждата и трепващия ъгъл на усмивката. Но с тях не си във неизвестното, макар че думите са неизказани. Не се […]

home~fusYvD~9MF0ij~LhO896_j

Бог ще довърши стиха – Васил Прасков

Снимка: Светослава Мадарова няма къде да отидеш няма къде да заминеш няма къде да се върнеш любовта е единственото място на човека в света криминална хроника когато денят остане без тяло вечерта без храна и нощта без любовници Бог ще довърши стиха и ще ти пръсне сърцето не знаеш ли че любовта ще ни убие […]

home~fusYvD~9MF0ij~pmdui_j

Пушкин – Борислава Манова

О, Пушкин! Братко мой! Къде сгреших? Че те прострелях, но не те убих? Недоубих… Аз знам. Прострелях нещо. Но не е тъй зловещо. Не е късно. Теб те прониза, мене ме разкъсва. Обича те сърцето ми до пръсване. Все някога ще лъсне и твоята любов. За трийсети дуел не си готов. О, времена! О, чайници! […]

home~fusYvD~9MF0ij~8kLbTZ_j

Животът е глагол – Красимира Макавеева

Снимка: Светослава Мадарова Преди света да заразказвам, закърпих своя глас отново. И го направих достоверен. И благозвучно-различим. Умът ми силно се боеше, ала сърцето бе готово. И аз започнах да разказвам по начин неопровержим. Живота разпилях на части – огледах ги и ги описах. По сложен начин ги скицирах и простичко ги обясних: на болката […]

Всички