Снимка: Библиотека България Той ме проследи с поглед до вратата. Не ми беше приятно да го заблуждавам, но кому щеше да помогне истината в настоящия момент? Почти всеки тук се притесняваше за свой близък. Върнах се в голямата зала, където беше настанал хаос. Две сестри се мъчеха да овладеят буйстването на един сравнително едър пациент. […]
Снимка: Библиотека България II. Крачех бързо из коридора. Напрежението раздираше всеки нерв, всяка вена, всеки мускул. Разкъсваше ме цялата. Дълбоко вътре в себе си бях уплашена до смърт. Състоянието на Сурия се беше влошило. Температурата ѝ се беше вдигнала до четиресет градуса. Беше изпаднала в безсъзнание пред очите ми. Пристъпът на паника ми беше отнел […]
Снимка: Библиотека България IV. Сапунисвах тялото си, докато над мен течеше топла вода. Намирах се в средата на тясно квадратно пространство, оградено с груби и доста износени дъски. Така нареченият душ беше сглобен от горната част на лейка, прикачена към тръба, която пък беше свързана с голям варел, пълен с вода. Затоплянето ѝ зависеше единствено […]
Снимка: Библиотека България По страдалческото изскърцване на пружината на съседното легло ми стана ясно, че той се наместваше отгоре му. Разположих се внимателно на моето и извърнах глава по посока на съквартиранта си. Подложил ръце под главата си, той вече се беше излегнал. Кръстоса крака в глезените и ме удостои със сериозен поглед. – […]
Снимка: Библиотека България VII. – Само една седмица – Лана се беше облегнала на рамката на отворената врата. Беше зареяла поглед в пурпурния залез над ширналата се избеляло-жълта равнина. Меланхоличните нотки в гласа ѝ и отнесеното ѝ изражение навяваха интересни мисли в съзнанието ми. – И ще се върнем обратно в цивилизацията, където […]
– Ще си насадя дърво! – рече той и ме погледна с теменужените си очи. – Добре, но какво дърво искаш? – попитах аз, макар да не разбирах нищо от дървета. – Голямо и червено! – каза той, като продължаваше да се взира в очите ми. – Те всички са зелени! Поне през пролетта и […]
Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́ рен. Острата миризма на болна човешка плът се врязваше […]
Снимка: личен архив Имах усещането, че съм вървяла с часове, когато погледнах надолу и пред мен се откри тя – огромната, и в същото време всяваща сковаващ страх, призрачна къща. Беше мрачна и тъмна, като предишния път, а вонята от блатото постепенно изпълваше въздуха. В тази си част хълмът бе по-полегат и обещаваше леко приземяване. […]