IMG_0947 КОРИЦА 3

„Нищо не може да се върне назад – улицата е еднопосочна“ – Лъчезар Ангелов

„Раждането ни е the point of no return за всеки един от нас. Някъде по-далеч или по-близо в края на еднопосочната ни улица ни очаква Атропос – най-старата от мойрите, за да отреже нишката на живота ни. Всяка крачка ни приближава към нея. Докато извървим едно неизвестно за нас разстояние по улицата на живота ни, ние трябва да направим всичко – да станем добри хора, да дадем на другите около нас онова, което сме длъжни да им дадем, да обичаме, да мразим, да създадем деца, да ги възпитаме, да творим, да унищожаваме, да вземем всичко, което можем да вземем от живота…
С други думи, трябва да изживеем пълноценно годините през които ще ни преведе по-малката сестра на Атропос. Тези години все пак са преброени, въпреки че никой от нас не знае колко точно ще бъдат те. Трябва да бъдем бързи, да живеем бързо. Така можем само да спечелим от интензитета с който живеем..“

Визия 2

В очакване на… „Мистериите на Алис. Вълшебната гора“ от Вели Константинова

„Тя се обърна и ахна. Между дърветата, обвити в светлина, бавно вървяха най-красивите същества, които младата жена беше виждала. Разтърси глава и пак погледна. Те бяха истински! Облечени в дълги бели рокли и препасани с направени от зелени растения колани, феите вървяха плавно, сякаш някаква невидима сила ги носеше напред.“

Тео Буковски 2.3

„Не пазете сърцето си от емоции, не бягайте от тъгата, болката и страха, не се лекувайте със скука! Животът, така или иначе, не е картина в цветове“ – Тео Буковски

Не пазете сърцето си от емоции, не бягайте от тъгата, болката и страха, не се лекувайте със скука! Животът, така или иначе, не е картина в цветове.

3 – фотограф – Марияна Симеонова 1

„Изкуството може да трансформира гнева, да ни кара да се чувстваме живи и така да предотврати войната вътре в нас“ – Любел Дякоf

Изкуството може да трансформира гнева, да ни кара да се чувстваме живи и така да предотврати войната вътре в нас. А който не може да съпреживее изкуството и да разбере болката на другите, в известна степен можем да го броим за мъртъв.

_MRP5525

„Посоката на всичко в живота ни е избор“ – Яна Вълчева

Диалог или монолог е „Ти ще тръгнеш“? А поезията изобщо?
Пише се като монолог, чете се като диалог. Но ако срещне читател, в чието сърце да се влее, поезията отново се превръща в монолог, неговият личен монолог.

IMG-a84613c0d3f8e64428ed65fe441406cf-V

„По-важното е човек, като се обърне някой ден назад, да може да си каже: „Да, не бях най-добрият, но пък направих всичко, каквото зависеше от мен“ – Иваномир Цанков

Разбира се, че думата „диатриби“ ми беше непозната, но когато се стигна до заглавие на стихосбирката, се сетих за нея, защото освен, че интригува, смисълът на жанра „диатриби“, дава шанс на поезията да разчупи всеобщото разбиране за него като изкуство на самотата. А това, лично на мен, ми допада.

Всички