Визия 2

В очакване на… „Мистериите на Алис. Вълшебната гора“ от Вели Константинова

„Тя се обърна и ахна. Между дърветата, обвити в светлина, бавно вървяха най-красивите същества, които младата жена беше виждала. Разтърси глава и пак погледна. Те бяха истински! Облечени в дълги бели рокли и препасани с направени от зелени растения колани, феите вървяха плавно, сякаш някаква невидима сила ги носеше напред.“

Тео Буковски 2.3

„Не пазете сърцето си от емоции, не бягайте от тъгата, болката и страха, не се лекувайте със скука! Животът, така или иначе, не е картина в цветове“ – Тео Буковски

Не пазете сърцето си от емоции, не бягайте от тъгата, болката и страха, не се лекувайте със скука! Животът, така или иначе, не е картина в цветове.

3 – фотограф – Марияна Симеонова 1

„Изкуството може да трансформира гнева, да ни кара да се чувстваме живи и така да предотврати войната вътре в нас“ – Любел Дякоf

Изкуството може да трансформира гнева, да ни кара да се чувстваме живи и така да предотврати войната вътре в нас. А който не може да съпреживее изкуството и да разбере болката на другите, в известна степен можем да го броим за мъртъв.

_MRP5525

„Посоката на всичко в живота ни е избор“ – Яна Вълчева

Диалог или монолог е „Ти ще тръгнеш“? А поезията изобщо?
Пише се като монолог, чете се като диалог. Но ако срещне читател, в чието сърце да се влее, поезията отново се превръща в монолог, неговият личен монолог.

IMG-a84613c0d3f8e64428ed65fe441406cf-V

„По-важното е човек, като се обърне някой ден назад, да може да си каже: „Да, не бях най-добрият, но пък направих всичко, каквото зависеше от мен“ – Иваномир Цанков

Разбира се, че думата „диатриби“ ми беше непозната, но когато се стигна до заглавие на стихосбирката, се сетих за нея, защото освен, че интригува, смисълът на жанра „диатриби“, дава шанс на поезията да разчупи всеобщото разбиране за него като изкуство на самотата. А това, лично на мен, ми допада.

ЗА ИВА 2

„Хубаво написаният разказ може да стане факт и без модернистични, крайни, а в някои случаи – самоцелни опити за саботиране на внимание“ – Георги Христов

Може да звучи шаблонно, но винаги, поне се опитвам да вярвам, че доброто ще побеждава злото. Ако между хората не цари топлина, съпричастие и разбиране, няма смисъл от нищо. Злините на този свят са толкова много – от войните, през предателствата, завистта, злобата, до пандемията сега, и единственият лек да се избавим от тях, е нагласата колко сме кратки, временни и дошли на този свят като по заглавието в онзи знаменит роман на Перек – „Животът, начин на употреба“. Предпочитам да го „употребим“ с колкото се може повече любов.

Светлана

„Сякаш сме пристрастени към нещастието и страданието, а всъщност имаме крещяща нужда от любов“ – Светлана Любомирска

„Прекъснати връзки“ не е ли и вид болест, от която страдаме всички ние, хората на съвременния свят? Ако да, има ли лек?

Съвременните хора сякаш сме пристрастени към нещастието и страданието, а всъщност имаме крещяща нужда от любов. Лишени от нея, живеем като въвлечени във водовъртеж, който ни изсмуква до такава степен в недостига на обич, че започваме да страдаме физически. Любовта е вечният двигател на живота и достигането до нея може да ни изправи пред много препятствия. В такива мигове разбираме, че тя е всичко.

Всички