Дъждовете и снеговете за кратко изместиха лъчите на слънцето от дните на капризния март, но нашите взискателни читатели все пак успяха да ги открият, приютени в страниците на няколко книги със съвременна българска проза. Ето кои заглавия завладяха мислите ви заедно с настъпването на пролетта:
Дора Конова по традиция е представяна като злодея в любовната история между Яворов и Лора. Името ѝ е закарфичено към известната трагедия, която мнозина виждат като предизвикана именно от нея.
Проницателният поглед на февруари, студените му ласки, вечно влюбеното му сърце, жадуването на пролетта и острите спомени от зимата – всички те са в страниците, които жадно поглъщахте през краткия месец. Необикновени истории, красиви строфи, силни емоции и много въображение – ето кои заглавия избрахте:
Книга – сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и… много близко до огъня. Но… в крайна сметка – феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики – в опит да е по-малко уязвима. Напротив – съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен […]
Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си.Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните “Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, […]
Януари е първата страница на годината – бяла и дръзка, щедра на редове и възможности. Време за вдъхновение, смели мечти, приключения – време за четене и много нови книги.
Умори ни тази година – трудна за възприемане, разбиране и обичане. Оставя ни с достатъчно товар и много надежди. Единственото, чрез което успяхме да я преживеем бяха отново те – книгите. Тяхната животворна сила се доказваше непрекъснато – всяка прочетена страница ни помагаше да разберем реалността или пък да я държим достатъчно далече, ако бе прекалено непоносима.
Водеха ни страниците през други години, животи и светове. Показваха ни как може да се вижда, усеща и обича. Пазеха ни в шумолящия си скут, забулваха ни в съкровени думи и отмерваха пулсациите ни с пунктуации.
Ноември е тих и лаконичен. Облива ни с хладна апатичност и ни оставя сами и търсещи.
Колкото и недружелюбни да са кратките му дни обаче мисълта, че хубава книга ни чака вкъщи, прави всичко по-забързано и щастливо.
Препускаме към прегръдката на дома, уюта на чашата топло мляко и канела и нежността на мъркаща котка в краката ни. И най-вече към любимата ни книга – тази, която четем в момента.