Снимка: https://pixabay.com/ Край кулата с бръшляна към луната отправя тъжна сова своя стон и жалва се от тез, що в самотата смущават я на древния и́ трон. Под сянката на брястове в тревата купчините оформени стоят; положени завинаги в земята на селото предците груби спят. Тях полъх свеж на утрото тамянно, на лястовица нежна песента, […]

Снимка: Симеон Аспарухов В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде… На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у […]

Снимка: Симеон Аспарухов МАСКА                                                     Вл. Василеву Ден карнавален, времето неделно зовеше хората навън: тълпа гъмжеше из града. Безцелно, в печал, която нивга не заспа, се лутах аз. Свръхземните въпроси, които никой век не разреши, дълбаех ням. И близко, до уши, чух tambourin; – ръката, що го носи, ме перна по лице, с изкуствен лозов […]

Снимка: Симеон Аспарухов     Вратите, пътните врати             на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,             от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,             когато вечер се завръщате,     ви сторват […]

Снимка: Симеон Аспарухов На Д.Събев Тук площади и улици                                     няма  –  младенец е                      квартала; има жилищни блокове само и трева избуяла между тях зеленее, а през нея напреко […]

Снимка: Симеон Аспарухов 9. На Страцин под скалистия рът пропълзя, обкръжи ни врагът. Той ни блъска с оръдия два дни, той държа ни и жадни, и гладни, той ни мами, руга и ласка, та на всичко да махнем с ръка. Но мълчахме, покрили земята, без патрони, в горещия вятър, но мълчахме, опрели в пръстта упоритите […]

Снимка: Симеон Аспарухов В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА На моите внучета Найден, Малинка и Ганка Седя и гледам от прозореца: деца играят вън; – сега е утрината тяхна и пролет грее на безгрижните лица. Един ли цвят пред моите очи увяхна? Седя и гледам: спомени придавят гръд. Неволно пита взор посоките далеки, където се преплитат […]

Снимка: https://pixabay.com/ ЦВЕТАРКА Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния ѝ гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало […]