Снимка: Библиотека България В една от любимите ми книги, „Самота в мрежата“ на Януш Леон Вишневски, се казва следното: „С думи също може да се докосва. Дори по-нежно, отколкото с длани“. С времето, за мен този цитат се превърна в начин за възприемане на думите изобщо. И своите собствени, и чуждите. Посрещах всяка нова […]
Снимка: https://pixabay.com/ Зимните изгреви са наситени с цветовете, които липсват в дните на този сезон. В тази студена сутрин успях да надвия топлия сън и да видя красотата на избухващите цветове на слънцето. От моята тераса в края на града, при поглед на изток обаче, в зимно време то изгрява зад безбройните жици на една […]
Твърде важен, неповторим, крайъгълен камък за българската литература, Пенчо Славейков се превръща в нейна нова, модерна, европейска посока. Предпоставка за отгледаното съвършенство на творческата му личност е, разбира се, личната му трагедия и физическият недъг, подтикнал го към богат вътрешен живот и живеене не само за изкуството, но и предимно вътре в него. И той, човекът, който поставя основите на индивидуализма у нас, е съвсем логично да достигне до един от най-важните за твореца въпроси – къде се крие изворът на вдъхновението? Неизчерпаем ли е? Откъде се подхранва? Е ли възможен животът „На острова на блажените“?