„Докато смъртта ни събере“ на Мира Папо – Дона Куюмджиева, ревю
„Впечатляваща, най-чиста лирика в проза, която търси отговори на въпросите за човешката природа… ~ Дона Куюмджиева, преводач
„Докато смъртта ни събере“ на Мира Папо – Стоян Терзиев, ревю
„Четях книгата на Мира Папо „Докато смъртта ни събере“ и си мислех, че за автора важи онова енциклопедично понятие „писател хуманист“ без капка архаизъм в епитета. ~ Стоян Терзиев, жерналист в БНР Пловдив и поет
„ИЗДИГАНЕ“ на Виктор Иванов – Виолета Златарева, ревю
„Но в “Издигане” има нещо специално. Тук липсват въпроси. Вървиш през тъмен коридор. Авторът вижда. Авторът казва. И неусетно му се доверяваш.“ Виолета Златарева
„НАЙ-ЧЕСТНАТА ПТИЦА“ – Йова Станкова, ревю
„Наивното преминаване, или както е в случая на Семо, скитане през живота, се оказва процес от взаимодействия и зависимости, които на пръв поглед са обикновена съдба, но всъщност изграждат характера на героя.“ Йова Станкова
„ПИСМА ДО ЦВЕТАЕВА“ – Monix Yaneva, ревю
„Писма до Цветаева“
Първа среща с автора Пейчо Кънев , но определено няма да бъде последна. Благодаря за преживяването!
Поезията във високите селения на „свято небе“ – Мария Славова за „Белият час“ на Петя Цонева
В стиховете на автора философската вглъбеност е целеустременост на поезията във високите селения на „свято небе“, което подслонява добрия час и добрия ден, защото при Петя Цонева всеки ден е възкръснал Бог, който носи упования…
„САМОБИТЕН И КОЛОРИТЕН ХУДОЖЕСТВЕН СВЯТ“ – Иван Д. Христов
Със специфичният си стил на разказвач Мира Папо внася своя отличителна багра в съвременната ни проза. В „Отец Константин се бори с дявола” тя щастливо намира себе си като самобитен творец на един колоритен художествен свят.
„…А ТЕ ПРЕЛИТАТ НОЩЕМ“ от Тео Буковски
Сред сенките на нощните дървета, едно пътуване в тъмните ъгли на психиката, в което напредваме стъпка по стъпка и по един естествен начин приемаме разкритията, които могат да се видят само на лунна светлина в мрака…
Последното пътуване на Тео Буковски в скритите страни на съзнанието…
където разказът тече прецизен, точен, концентриран в онези моменти, които извайват състоянията, създават емоции, понякога изненадващо поетични.