Print

Поезията във високите селения на „свято небе“ – Мария Славова за „Белият час“ на Петя Цонева

В стиховете на автора философската вглъбеност е целеустременост на поезията във високите селения на „свято небе“, което подслонява добрия час и добрия ден, защото при Петя Цонева всеки ден е възкръснал Бог, който носи упования…

Мира Папо 2

„САМОБИТЕН И КОЛОРИТЕН ХУДОЖЕСТВЕН СВЯТ“ – Иван Д. Христов

Със специфичният си стил на разказвач Мира Папо внася своя отличителна багра в съвременната ни проза. В „Отец Константин се бори с дявола” тя щастливо намира себе си като самобитен творец на един колоритен художествен свят.

IMG_8923

„…А ТЕ ПРЕЛИТАТ НОЩЕМ“ от Тео Буковски

Сред сенките на нощните дървета, едно пътуване в тъмните ъгли на психиката, в което напредваме стъпка по стъпка и по един естествен начин приемаме разкритията, които могат да се видят само на лунна светлина в мрака…
Последното пътуване на Тео Буковски в скритите страни на съзнанието…
където разказът тече прецизен, точен, концентриран в онези моменти, които извайват състоянията, създават емоции, понякога изненадващо поетични.

IMG-c44e598603a545769da4c76d08aa7a45-V 1

„Диатриби“ – поезията като самоговор

,,ДИАТРИБИ‘‘ е поетичното огледало на един личен и дълбоко интимен разговор – своеобразен самоговор, от който са родени миговете на емоционални, духовни и житейски прозрения, запечатани в 71 лирически откровения.

cover 1

„Аз зад черното и бялото“ и цветовете на чувствата

Присъединете се към това пътуване към себе си, едно движение по ръба на бръснача, на границата между тъмнината и светлината, точно там, където човекът е най-уязвим, но и най-истински. Където е „Аз зад черното и бялото“.

Етина Етина – поет, който вдишва отрова и издиша въздух

Етина е философ, който обаче си служи с мерилото на поезията. След първата нейна книга се научих да вдишвам. А с новата се научавам да издишвам. Двете са неизбежно свързани. Всяко нещо намира мястото си. Дори и авторът. Който расте в неизбежността на тежестта на собствените си думи.

Всички