Тъй рече Маргарита: Да ценим стотинката или да я оценяваме?

Свят ми се вие от това, докъде стигнахме. Без обобщения и без примери. Огледайте се и се ослушайте, ако още си мислите, че живеем в държава, в която народът е суверен, а не верноподаник. И ценете, а не оценявайте! Защото един ден всичко се плаща. С лихвите. И до стотинка.

Любовта, която е „повече от любов“

Защо този студ? – се питаме ние, които сме приучени към сърдечността, съпричастността, обичта в творбите на Весела Люцканова. И отговорът ми е – за да се бъде сломен студът от огъня и от страстта на художника, който изпълнява едно обещание или по-скоро обет. Художникът извървява пътя от началото всеки път с всяка картина – от абстрактното видение – към  готовото платно, от заскрежения лунатичен сън – към любовта, която е „повече от любов“.  

Тъй рече Маргарита: Зззззззлоба, зззззззавист… Зззззащо, бе?!

Хубаво, здравословната амбиция е полезна, но нали е ясно, че на един конкурс има най-много трима-четирима отличени. Само на „Златния Орфей“ имаше почти за всички и пак оставаше все някой без приз. Призмата на себелюбието винаги изиграва много лоша шега на този, който я ползва за увеличително стъкло на егото си.

Тъй рече Маргарита: „Когато плачеш, запалвай си цигара…“

И тази година отбелязахме Световния ден без тютюнев дим, но без обичайния шум и трясък. То напоследък дните на всякакви неща – от усмивката до тоалетното казанче – са толкова много, че календарът не може ги побра, казвала съм го много пъти, пък и не само аз. Детето в мен не иска да порасне, ама […]

Тъй рече Маргарита: Празник е сега, пейте, роднини!

Всяка година е едно и също – трескавата подготовка за абитуриентския бал на изкласилото чедо за почва още преди да е изкласило. Майката и бащата, родата като цяло трупат пари, вземат заеми, правят уговорки за платове от чужбина и наемане на луксозни автомобили. Зер масраф си е, зер махалата цяла сега нази гледа, зер трябва […]

Тъй рече Маргарита: Не бъркайте българската филология с филолиготии, моля!

Не би трябвало, ама все още ме учудва гордо-пренебрежително изречената фраза „Аз съм филолог…“, ерго – подредил/а съм си книгата, мога да пиша гениални стихотворения, перфектен редактор съм, коректорството е фасулска работа… абе аз съм алфата и омегата на писането, поправянето, книгоиздаването, литературната критика, фило логос парекселанс! Снизходително-насмешлива усмивка се изписва сама на лицето ми. […]

home~DTixt3~C3i08L~lutgL_j

Тъй рече Маргарита: Ручеят на живота е коварно огледало, нарциси мои…

Снимка: фрагмент от „Ехо и Нарцис“ – Джон Уилям Уотърхаус, 1903 г. Много празници през този женски месец, много нещо! Като се почне от първия му ден, дето Баба Марта бърза, мартенички връзва, та ходим такива окичени и усмихнати, минем през Националния празник 3 март, когато всички сме патриоти за един ден, после се разделим […]

home~DTixt3~C3i08L~giVwLk_j

Тъй рече Маргарита: Вече не е смешно, драги ми Смехурко

Снимка: https://pixabay.com/ То целият свят вече е едно патиланско царство, ама не от веселите. Всъщност ако погледнем реално, белите и бедите са откакто свят светува, пък патилата всеки сам си ги доизкусурява по свой образ и подобие. Както е отбелязал не кой да е, а Джеръм Клапка Джеръм, перфектният британски хуморист, предизвикващ през два реда […]

Всички